Оже продължи по улица „Рен“, като от време на време се опитваше да спре такси. Ала дали защото часът от деня не бе подходящ, или имаше някаква чисто парижка особеност, която все още не бе усвоила, такситата просто я подминаваха като вихрушки от черен метал и хромирана ламарина, оставяйки я да мърмори ядно под нос. Оже хвърли още един поглед назад и този път й се стори, че отново вижда колата, придвижваща се почти със скоростта на пешеходец, ала още преди подозренията й да са се оформили напълно, автомобилът просто зави и се скри в една от страничните улички.
Оже се смъмри мислено. Започваше да става параноична, също като измислената персона на Сюзан Уайт. Номерът беше да оценява събитията от гледната точка на Флойд. Детективът нямаше как да знае за значимостта на документите от кутията. Историята й бе правдоподобна и Флойд не разполагаше с каквато и да е причина да се съмнява в думите й. Дори самата Сюзан Уайт беше споменала, че сестра й ще дойде да прибере вещите й.
Все така нервна, но като се стараеше с всички сили да запази присъствие на духа, Оже осъзна, че се бе озовала пред входа на метростанция „Сен Жермен дьо Пре“. Предпочиташе бързината и удобството на таксито, но и метрото щеше да й свърши същата работа. Потърси пари в чантата си. Все още не бе напълно сигурна в стойността на монетите, но някак успя да си купи билет за отиване. По времето, когато излизаше от въртележката, на перона спираше мотриса.
Оже се качи в един от вагоните и тръгна по дължината му, докато вратите се затваряха и влакът потегляше леко напред. Намери свободно място до две млади жени, забили глави в модните си списания. Метрото се гмурна в тунела и пое на юг, след което отново забави, навлизайки в метростанция „Сен Сюлпис“, чиито стени бяха покрити с избелели червеникавокафяви реклами на парфюми, дамски чорапи и тютюн. Хората слизаха и се качваха, а Оже внимателно ги наблюдаваше, търсейки някой, който би й заприличал на Флойд или на фигурата, която я бе задминала по стълбите. Никой не й направи впечатление и докато влакът отново се губеше в мрака на тунела, тя си позволи за момент да се отпусне. След около минута или повече забавиха отново, навлизайки в метростанция „Сен Пласид“, където Оже за пореден път проследи слизащите и качващите се пътници. Този път обаче не толкова напрегнато и по-скоро с умерено любопитство, насочено към личния живот на тези нищо неподозиращи затворници. Някъде по това време забеляза жената, която тъкмо слизаше от влака два вагона преди нейния. Имаше изключително красиво лице, обрамчено от гарвановочерна коса и й отне известно време, докато най-сетне успя да я свърже с момичето, миещо стълбите на улица „Драгон“. Беше свалила престилката и шала, но чертите на лицето й бяха същите. Вместо да се насочи към изхода, жената тръгна покрай влака, докато достигна до вагона непосредствено до този на Оже и влезе в него точно преди вратите да изсъскат, а влакът да се втурне обратно към тъмнината.
Оже притисна ръчната чанта още по-здраво към стомаха си, устоявайки на желанието да я отвори и да се увери, че документите все още са на мястото си. В този момент влакът забавяше при метростанция „Монпарнас“. Оже стана и се приближи до вратата още преди да са спрели напълно и облекчено видя, че заедно с нея навън излезе тълпа от народ, който я обгърна и подхвана като перце в бързеите си към коридорите, покрити с плочки и стълбите, водещи към линия номер шест. Забърза се, за да излезе пред всички. През цялото време стискаше чантата плътно до себе си като живо същество, нуждаещо се от закрилата й. Докато изкачваше стълбите, тя хвърли поглед назад и видя чернокосата жена някъде там, ала почти изгубена сред морето от лица и шапки на останалите пътници. Линия номер шест се движеше над земята и когато Оже най-после излезе на дневна светлина, с радост забеляза, че влакът вече е пристигнал и всеки момент се кани да потегли. Затича се да го хване и едва не се препъна в болезнено неудобните си обувки, но с последни усилия успя да се промуши през затварящите се врати. Докато влакът се отдалечаваше, а Оже едва смогваше да си поеме дъх, успя да види, че чернокосата жена стои на перона.