Оже погледна часовника си. Беше малко преди десет. От момента, в който бе влязла в кантората на детектива, бе изминал едва час.
Флойд вдигна телефона още при първото иззвъняване.
— Грета?
— Аз съм — потвърди тя, звучейки така, сякаш едва си поема дъх.
— Изгубих я — каза Флойд. Намираше се в тъжната затъмнена стая за гости в Монпарнас. Софи беше горе заедно с Маргьорит, а в къщата се усещаше типична за неделя сутрин атмосфера, въпреки че все още беше едва събота. — Очаквах, че ще хване такси веднага щом излезе от кантората. Но продължи пеша и нямах никакъв шанс да я следвам прекалено дълго с колата, без да стане подозрителна. Едва ли успя да ме разпознае, но не исках да поемам излишни рискове. По-добре беше този път да я изпуснем. Все още имам известни надежди, че може да се върне при апартамента на Бланшар.
— Наистина ли смяташ, че пак би отишла там?
— Може да има недовършена работа, особено след като прегледа съдържанието на кутията.
— Съгласна съм, възможно е. Но все още не сме я изпуснали. Зная къде е отседнала.
Лицето на Флойд светна. От време на време в ръцете му, като подранил коледен подарък, изпадаха и добри новини.
— Успяла си да я проследиш?
— Не точно — каза Грета. — Следвах я пеша, докато стигна до метростанция „Сен Жермен“. Спотаих се в сенките, докато си купуваше билет, после купих един и за себе си, докато тя се насочваше към влака. Качих се заедно с нея, като се уверих, че не сме в един и същ вагон, но го смених на „Сен Пласид“, а малко по-късно я последвах, когато на „Монпарнас“ се прехвърли на линия номер шест. За щастие познавам тази метростанция доста добре: прекарала съм по-голямата част от детството си в прехвърляне на линиите там. Видях в каква посока се насочва, но въпреки всичко успя да ме изпревари и да се качи на един от влаковете, преди да достигна перона.
— И тогава си я изгубила.
— За не повече от минута-две. Хванах следващия влак от „Монпарнас“. Движех се в западна посока с надземна линия номер девет; оттам се открива добра гледка към улиците долу, така че си държах очите отворени на четири. В крайна сметка това ми помогна. Видях я да се отдалечава от метростанция „Дюплекс“, точно когато забавяхме. Слязох от влака и се спуснах по стълбите на бегом, след което я следих по целия път до дома, като внимавах да не се приближавам на повече от една пресечка от нея.
— Впечатлен съм — каза Флойд. — Стори ли ти се подозрителна? Дали е забелязала, че я следиш?
— Не мога да чета мисли, Флойд, но ми изглеждаше доста по-спокойна в сравнение с преди. Предполагам, че след като е сменила линиите, е решила, че е успяла да заблуди евентуалните си преследвачи.
— Някой ден ще направим от теб отличен детектив, само почакай. — Флойд взе бележника и писалката си. — Къде е отседнала?
Грета му продиктува адреса на един хотел на булевард „Емил Зола“. Беше съвсем наблизо до метростанция „Дюплекс“. Обаждаше му се от бирария, често посещавана от излизащи от смяна работници от съседната фабрика на „Ситроен“.
— Но не мога да ти кажа в коя стая е, нито колко препечени обича филийките си сутрин. Освен това няма как да остана тук цял ден.
— Няма да се наложи. Ще бъда там до час.
— Не можеш ли да дойдеш по-рано?
— Мен също ме следят, помниш ли? — каза Флойд.
— Някое от онези ужасни деца? — попита изнервено тя.
— Не, палячовците на Белиар. Проследиха ме до Монпарнас. Мисля, че ще успея да ги разкарам, ако пресека реката на два пъти, но ще ми отнеме известно време. Не искам да решат, че Верити Оже представлява интерес за мен. Ако това се случи, ще последват доста неудобни въпроси.
— Какви „неудобни въпроси“?
— От онзи вид, от който забогатяват зъболекарите.
— Идвай възможно най-бързо. Не искам да се забърквам повече, Флойд. Никога не ми е харесвала идеята да играя ролята на момиче-детектив и не съм на заплата при теб.
— Свърши добра работа — каза Флойд, докато тя затваряше. Остави слушалката и се зае да планира пътя си през Париж. Налагаше се да включи колкото е възможно повече изненадващи завои.
Оже влезе в стаята си и я заключи, а после се хвърли изтощено на леглото, усещайки как я връхлитат едновременно внезапно облекчение и надмогващо изтощение.