Нещо в тъмнината пред нея просветна: кървавочервена светлина; беше силно приглушена, но помръдваше. За един ужасяващ миг си помисли, че е влак, приближаващ през тунела, въпреки че ако бе така, следваше да се появи откъм гърба й, а не пред нея. Сетне чувството й за перспектива се измести и тя осъзна, че вижда светлината на фенерче, насочено към нея малко по-надолу в тунела.
— Побързай, Оже — повика я един глас. — Ще пуснат тока след не повече от трийсет секунди, а влаковете ще се появят почти веднага!
— Авелинг?
— Не спирай — отвърна той. — Наистина нямаме много време.
— Мисля, че един мъж ме видя да влизам в тунела.
— Не се тревожи за него.
Колкото повече приближаваше към гласа, толкова по-ярка ставаше червената светлина. Беше започнала да отличава съвсем слабо и нечия тъмна фигура, коленичила близо до стената. Беше доста по-надалеч, отколкото очакваше: звукът от гласовете им се предаваше добре през пространството на тунела.
— Размърдай се, Оже — изсъска той.
— Старая се.
— Добре. Сега не се препъвай, защото релсите вече са под напрежение.
— Нямаше нужда да ми го казваш. Най-малкото сега има по-голяма вероятност да се препъна.
— Носиш ли стоката?
— Да — отговори тя през стиснати зъби. — Нося стоката.
Докато подбираше опипом пътя си, а светлината на фенерчето ставаше все по-ясна, след като очите й постепенно се бяха нагодили към мрака, най-после успя да забележи и прохода в стената непосредствено до него.
— Побързай най-сетне. Засякохме колебание в консумацията на електричество по релсите.
— Какво значи това?
— Означава, че влаковете отново се движат. Няма да си губят времето след затъмнението, особено в средата на деня.
Оже най-после виждаше ясно лицето на Авелинг. Спусна се през последните десетина метра, протягайки ръце към безопасността на тъмния проход в стената.
— Мисля, че виждам влака да влиза в метростанцията зад теб — предупреди я Авелинг.
— Почти при теб съм.
— Влакът потегли. Побързай, Оже. Няма да те чакам повече.
Без да прави опити да се съобразява с достойнството й, той я изблъска през пролуката и в тъмнината отвъд. Писъкът на приближаващия влак стана по-висок, отеквайки в стените около тях.
— Помогни ми с вратата — нареди Авелинг. — Трябва да я затворим.
Постави ръцете й върху старите дървени дъски и тя усети как вратата се помества под натиска, който упражниха едновременно, след което изщрака на мястото си тъкмо в момента, в който светлините на влака засияха през тесния отвор.
— За малко — каза Авелинг.
— Мислиш ли, че някой от влака ни е видял?
— Не.
— Ами мъжът на платформата? — Тя му го описа накратко.
— Както казах, няма нужда да се тревожиш за него. Обикновен измамник. Прекарва по-голямата част от деня на перона и си търси жертви. Няма да посмее да сигнализира на властите. — Той изключи червената светлина на фенерчето и почти веднага включи друго, но по-ярко и бяло. Оже присви очи срещу внезапния блясък, разпознавайки мръсното, тясно гърло на сервизния тунел.
— Нека попитам още веднъж: носиш ли документите?
— Да — отвърна тя. — Както вече ти казах.
— Добре. Започвах да се тревожа, че няма да приключиш мисията. Радвам се, че си решила да постъпиш разумно. Дай ми ги.
— И в мен са в безопасност.
— Казах, дай ми ги, Оже. — Преди да е успяла да отговори, той изтръгна чантата от ръцете й и освети с фенерчето свитъка с документи. — Не изглеждат кой знае какво, нали? Човек би решил, че не си струват усилията. — Той ги извади и й върна чантата.
Оже отново си спомни за вероятните подозрения на Сюзан Уайт, че в екипа има някой, на когото не може да се има доверие. Може би беше Авелинг, може и да не беше, но поне докато документите бяха пред очите й, се надяваше, че с тях няма да се случи нищо непоправимо. Трябваше само да се погрижи да бъдат предадени на Калискан.
— Не знам за какво е всичко това, Авелинг. В този момент дори не съм сигурна дали искам да науча. Не може ли просто да приключваме с целия фарс?
— Няма начин да потеглиш веднага — обясни той. — Все още имаме проблеми с връзката.
През съседния тунел с трясък премина още един влак, а вибрациите накараха прахта от тавана на сервизния проход да се посипе върху главите им.