— Известно ми е — отвърна Флойд. — Не искам нищо повече от теб. Дори и онова, което свърши дотук, беше от огромна полза.
— Само че я изпуснах — каза Грета.
— Не. Установи със сигурност, че нещо около Верити Оже не се връзва с разказа й. Досега имаше малък шанс да ми е казала истината — че Сюзан наистина е била отдавна изгубената й сестра.
— А сега?
Флойд избърса горната си устна от пяната от кафето.
— Сега? Сега вече бих се обзаложил на каквото поискаш, че и двете са се занимавали с шпионаж.
— Много задълбаваш — произнесе тя. — Ако Кюстин беше тук, щеше да ти каже съвсем същото: събери доказателствата и ги предай на съответните хора, Флойд. Все още никой ти няма зъб.
— Трябва да отърва Кюстин от въжето, Грета. И мога да го постигна, само ако проследя тази жена.
— Харесала Ти е, а?
Флойд посегна за палтото си:
— Не беше мой тип.
— Може, но все пак ти е харесала.
Той поклати глава, като се разсмя на самата мисъл за това. Но не успяваше да се насили да погледне Грета в очите.
Контролните светлини на транспортния съд в бронираната стъклена крушка на възвратния мехур примигваха хипнотизиращо.
— Завъртаме — произнесе Скелсгард, приведена над един от терминалите на горния етаж. — Сигурна ли си, Оже?
— Просто ми кажи какво да правя. Аз ще се погрижа за останалото.
Жълто-черната люлка започна да се извърта, обръщайки кораба на 180 градуса. За разлика от лъскавите машини около него самият транспортен съд приличаше на отдавна забравена реликва от музея за космическа история: от онзи вид капсули, които навремето бяха навлизали обратно в атмосферата на Земята, пилотирани от авантюристи, разчитащи единствено на логаритмичните си линийки, за да направят изчисленията, които да ги върнат обратно у дома. Оже не спираше да си напомня, че корабът бе понесъл всички тези поражения само по пътя на идване и че по време на излизането си от другия край на тунела, приблизително тридесет часа по-късно, ще изглежда два пъти по-очукан.
— Корабът ми изглежда наред — заяви Скелсгард, като плъзна пръст през данните на монитора пред себе си. — Което е хубаво. Имаме си достатъчно проблеми с гърлото, че да се тревожим и за него.
— Мислиш ли, че ще издържиш по целия път обратно?
Скелсгард кимна.
— Ще издържа. А и нямам голям избор, нали?
— Няма друг начин — заяви Оже. — Но това не означава, че не искам от теб да изпратиш спасителен екип насам в момента, в който се появиш от другата страна.
— Ще бъдат на път възможно най-бързо. Имаш думата ми.
— Добре. Хайде да те настаняваме.
Оже помогна на Скелсгард да мине по горната площадка, водеща към шлюза в стената на възвратния мехур. Скелсгард ставаше все по-слаба, забеляза тя: дори и след като се погрижи за нея с комплекта за първа помощ, определено започваше да губи свяст. Оже се надяваше, че поне ще успее да я изпрати по пътя й, преди да е изгубила съзнание. А и още някои разяснения около манипулацията на гърлото нямаше да й бъдат излишни.
Шлюзът се разтвори на тежките си пневматични панти. Оже си спомняше съвсем смътно как бе изпълзяла от кораба на идване. Струваше й се толкова отдавна. Внимателно помогна на Скелсгард по пътя през херметичния мост, водещ до очакващия я кораб.
— Мисля, че няма да е зле да сложа шина на крака ти, преди да те пристегнем към креслото — каза тя.
— Няма време. Не искам да забавям спасителната ти операция и секунда повече от необходимото. Пък и не мисля, че успяха да счупят нещо, въпреки че добре го нарязаха. Престани да се тревожиш за мен, става ли? Вече ми помогна предостатъчно.
Във вътрешността на кораба ги очакваха трите противоускорителни кресла, които Оже бе опознала толкова добре по пътя им за насам. Без да обръща внимание на стенанията на ранената жена, тя я настани на най-дясното, подсигури предпазните й колани и разгъна навигационното и комуникационното табло пред нея. После се пресегна за системата на катетъра, допускайки, че по време на полета Скелсгард едва ли ще има сили да допълзи до тясната тоалетна в дъното.
— Искаш ли да те включа, преди да потеглиш?
— Ще се справя и сама — намръщи се Скелсгард. — Но дори и да не успея, мисля, че достойнството ми няма да пострада чак толкова. Някакви последни думи, които да отнеса на Калискан?