Оже извади единствения лист, който бе успяла да спаси от документите:
— Ще изчакаш ли само минутка? Трябва да запиша нещо.
— За всеки случай, ако все пак изпадна в кома?
— Това е само едно от притесненията ми, но преди всичко искам да не го забравя.
Оже излезе от транспортния съд и се качи до един от терминалите на горния етаж, където беше видяла забравен бележник. Откъсна празен лист и започна да записва всичко, което си мислеше, че е разбрала дотук от документите на Сюзан Уайт. След това разгъна спасения лист, който бе взела от тунела. Оказа се писмото от берлинската леярна. Изглади го пред себе си и върху втори лист от бележника си записа всички по-главни подробности, в това число адреса и името на човека, отговорил писмено на Уайт. Сетне бързо се върна обратно в кораба. За нейно облекчение Скелсгард все още беше в съзнание.
— Това е единственият автентичен документ, който военното бебе пропусна да открадне — обясни тя, като пъхна листа в джоба на гърдите на Скелсгард. — Не забравяй, че е тук.
— Няма.
След това Оже сгъна листа от бележника и го пъхна при писмото.
— Това пък е всичко, което мисля, че съм разбрала. Не е кой знае колко, но Калискан може би ще успее да сглоби останалото и сам. Във всеки случай нищо чудно да съм научила много повече след завръщането си от Берлин.
— Какъв Берлин?
— Реших да проуча една от следите, на които Сюзан така и не е успяла да отдели време.
Скелсгард поклати предупредително глава.
— Това е изключително опасно. Ако нещо се обърка, в Париж поне няма да си на повече от час разстояние от портала. Колко време ще ти отнеме, докато се върнеш от Берлин?
— Няма значение: порталът и без това не ми е от полза, докато корабът не се завърне. Почти съм сигурна, че ще успея да отида и да се върна от Берлин и пак ще ми остане време.
— Искаш да кажеш, че нямаш абсолютно никаква представа?
— Нямам време да планирам всичко до последната подробност — призна Оже. — Зная само, че в Берлин има някаква следа и че Сюзан Уайт е възнамерявала да я проучи, преди да изгуби живота си. Дължа й поне това, трябва да опитам да разбера какво става тук. Довечера има нощен влак и възнамерявам да бъда на него. До утре сутринта ще бъда в Берлин. С малко късмет до вечерта ще пътувам обратно за Париж.
— С малко късмет — повтори Скелсгард.
— Виж, не се тревожи за мен. Просто гледай да стигнеш до Фобос и се погрижи Калискан да види документа. Имам чувството, че писмото е далеч по-важно, отколкото можем да си представим.
Скелсгард стисна ръката й:
— Наистина не е необходимо да ме изпращаш вместо себе си.
— Зная.
— Но го оценявам. Постъпваш храбро.
Оже на свой ред стисна ръката на жената.
— Стига, наистина не е кой знае какво. Пък и ще мога да разгледам още малко от този свят, преди да ме върнат.
— Почти ме убеди.
— Говоря сериозно. Колкото и на една част от мен да й се иска да отпътува заедно с теб, друга част няма търпение да попие колкото може повече от атмосферата на 32. Разполагам само повърхностни наблюдения, Скелсгард. А има още толкова много неща за разглеждане.
— Грижи се добре за себе си, Оже.
— Ще се грижа. — Тя отстъпи от кабината. — Добре. Да те затваряме и да започваме шоуто.
— Запомни всичко за настройките на гърлото, нали?
— Ако по пътя започне да друса повече от обичайното, поне ще знаеш защо.
— Както винаги, пълна с оптимизъм.
Оже изблъска вратата, докъдето можеше, след което я пусна и остави сервомеханизмът да се погрижи за останалото. След секунда от Скелсгард я деляха само няколко сантиметра брониран метал, но вече се чувстваше откъсната от всичко и всеки. Мина обратно през шлюза, след което стартира поредицата от команди, която щяха да прекъснат херметичния мост и да го изтеглят. През издраскания, помътнял прозорец на вратата на шлюза Скелсгард й махна за последно. Оже се приближи до главния пръстен от командни терминали и се постара да изчисти ума си напълно от всичко друго освен от процедурите, необходими за изпращането на кораба по пътя му.
Нито една от отделните стъпки не беше особено трудна. Началната стабилизация на гърлото и изстрелването се поемаха от предварително зададени програми, които сработиха точно според предвижданията й. Във вътрешността на прозрачните бронзови чуждоземни машини започнаха да прескачат искри и да прехвърчат нажежени кехлибарени ивици, които неусетно ускоряваха движението си. Заобикалящите ги човешки приставки бръмчаха и премигваха с червени и зелени светлини и бясно отчитаха ставащото с циферблатите си. На терминала пред нея аналоговите измервателни прибори забиха стрелки в червените зони, ала Скелсгард я бе предупредила затова, така че Оже запази присъствие на духа. Решетката на платформата под нея започна да вибрира отчетливо. Тя увеличи мощността на машините, контролиращи гърлото и в същия момент някакъв сандък с инструменти се изплъзна от поставката си през залата и се стовари на земята, разпилявайки ключове по пода, като я накара да подскочи изплашено.