— Не — отвърна тя, като отново му обърна гръб.
В същия момент я подмина тежък камион, изблъсквайки огромна приливна вълна от яркокафява вода пред себе си. Оже успя да издаде тънък вбесен писък, преди водата да я облее от глава до пети. Докато отминаваше, шофьорът просто й махна утешително с ръка, сякаш случилото се беше просто израз на неизбежната съдба, отвъд собствения му контрол.
— Откарай ме в хотела — каза тя. — Моля те.
— На твоите услуги — отговори Флойд.
От „Кардинал Льомоан“ Флойд пое по булевардите „Сен Жермен“ и „Сен Мишел“, докато не достигнаха връзката от пресичащи се улици около Монпарнас. Кръпките синьо небе, които се бяха появили малко по-рано, вече се смаляваха, все едно решили, че усилието просто не си струва. Дъждът бе спрял, ала целият град се бе сгушил под заплашително скупчените облаци, надвиснали над всичко като дебнеща глутница вълци.
— Опитай се да видиш нещата от моята гледна точка — обясни Флойд, хвърляйки поглед от мястото си към огледалото за обратно виждане. Очевидно възприемаше задълженията си на шофьор изключително сериозно и бе настоял тя да се качи отзад, където имало повече място. — Наеха ме да разреша случай. За мен няма значение, че човекът, който ми плащаше, вече е мъртъв. Докато случаят не е приключен, съм задължен да разбера какво е станало. Още повече сега, след като сътрудникът ми е заподозрян в убийство.
— Но нали вече ти казах… — започна тя.
— Вече ми наговори един куп лъжи, измислени така, че да ме накарат да ти предам кутията — отвърна Флойд. — Да започнем отначало, става ли?
— На твое място щях да си гледам пътя.
Той не обърна внимание на забележката.
— Например тази работа, че ти и сестра ти сте отраснали в Дакота.
— Какво за нея?
— Можеше и да заблудиш Бланшар, но произношението ти ми е непознато. Дори не съм сигурен дали си американка.
— Очевидно не познаваш добре собствената си страна. — Оже се помести на седалката, пренареждайки подгизналите гънки на палтото си. — Сам призна, че си живял в Париж почти двайсет години. Достатъчно дълго време, за да се отдалечиш от всичко в родината.
— Ако си от Дакота, наистина съм бил в чужбина по-дълго, отколкото си мислех.
— Не съм виновна за невежеството ти. Тенгълууд е малка, но сплотена общност и обичаме да правим нещата по свой начин. Някога да си чувал за менонитите или амишите?
Флойд зави по булевард „Едгар Кине“, минаващ покрай обширното гробище на Монпарнас.
— Напоследък не съм — отговори той.
— Е, тогава? — заяви Оже, сякаш това решаваше въпроса в нейна полза.
Прорязващите облаците лъчи обливаха гробището и озариха група опечалени, редуващи се да хвърлят цветя в прясно изкопан гроб. Чадърите им се сливаха в едно-единствено черно покривало, подобно на лично техен си буреносен облак.
— Тогава какво?
— Ако се срещнеш с някой от тези хора, съм сигурна, че би взел произношението им за също толкова странно като моето. Малките общности предпочитат да вършат нещата по особен начин.
— Тенгълууд сигурно е наистина малко градче. Споменах ли ти, че не успях да го открия в географския справочник?
— Нямам представа.
— Както и да е — заяви Флойд, — все още не мога да си обясня каква работа би имало обикновено момиче от Дакота в тунела на парижка метростанция. — Очите му срещнаха нейните в огледалото. — Работата е там, че Сюзан Уайт също е проявявала любознателност специално към „Кардинал Льомоан“. Веднъж дори са я забелязали да влиза в станцията с тежък куфар, след което да излиза, но с олекнал.
— Ако в това има нещо особено значимо, страхувам се, че ми убягва.
— Според покойния мистър Бланшар, и като съдя по онова, което видях, след като той ме пусна да огледам апартамента й, сестра ти е била вманиачена по колекционирането на разни неща. Стаята й беше истински склад за книги, списания и вестници, карти и телефонни указатели. Изглежда е събирала всичко, до което е успявала да се докопа. — Флойд направи пауза. — Доста странно поведение за един турист.
— Обичаше сувенирите.
— На килограм?
Оже се наведе напред. Той долови парфюма й: караше го да мисли за рози и пролет.
— Какво точно искате да кажете? Да сложим картите на масата най-после, става ли, мистър Флойд?