— Знаеш ли какво? — каза той. — Изкушен съм да ти повярвам. С удоволствие бих приключил този случай при първата удала ми се възможност. Може пък да говориш истината и всички подозрителни обстоятелства да са просто фалшиви улики, които сестра ти е оставила по пътя си.
— Ето че започваме да се разбираме — заяви Оже.
— В живота ми има жена, която иска от мен да напусна Париж — продължи Флойд. — Иска да си събера багажа и да замина с нея. И една доста голяма част от мен е съгласна да го направя.
— Може би тогава не е зле да се вслушаш в нея.
— Може би — съгласи се той. — В този момент единственото, което ме задържа тук, е мисълта, че може би обръщам гръб на нещо голямо. Това и фактът, че партньорът ми е преследван от полицията и няма да успее да се откачи, докато случаят не приключи.
— Не се оставяй игричките на Сюзан да те оплетат — каза Оже. И като полагаше очевидни усилия думите й да прозвучат безразлично, прибави: — И коя е жената?
— Вече сте се срещали. — Флойд най-после беше открил свободно място за паркиране. Превключи матиса на задна и се приготви да вмъкне масивната кола, представяйки си, че автомобилът е баржа, натоварена с въглища, а мястото за паркиране — свободен кей. — Тя е жената, която те проследи от кантората ми.
— Чистачката?
— Чистачката, да. Само че не е чистачка. Името й е Грета и е джаз музикант. Всъщност добър джаз музикант.
— Красива е. Трябва да я послушаш и да заминете.
— Звучи лесно.
— В Париж не те задържа нищо, Уендел.
Той я погледна:
— Отново сме на малки имена?
— Видях с очите си какво представлява кантората ти. Бизнесът определено не процъфтява. Съжалявам за партньора ти, но те уверявам, че наистина няма никакъв случай за разследване.
Задната броня на матиса докосна предната броня на един очукан ситроен зад тях. Флойд превключи на първа и тъкмо внимателно отпускаше напред, когато Оже внезапно се хвърли надалеч от стъклото откъм хотела.
— Карай — нареди тя.
Флойд се обърна към нея.
— Какво?
— Изчезвай оттук, бързо!
— Не мога. Трябва да взема Грета.
— Уендел… просто карай!
Нещо в гласа й го накара да се подчини, без да задава повече въпроси. Подкара матиса надалеч от мястото за паркиране, като по пътя дори не обърна внимание, че успя да одраска колата пред тях. Има време само колкото да хвърли един поглед към входа на хотела и да забележи, че отпред, на стълбите, бе седнало малко дете, което си играеше с йо-йо. Беше момченце, носеше къси панталонки и блузка с къси ръкави, както и лъскави обувки с катарами върху бели чорапки. Ала в лицето му нямаше нищо детско. При нормални обстоятелства не би удостоил детето с втори поглед, ако Оже не изглеждаше толкова разтревожена, ала сега, след като се взря по-внимателно, виждаше, че лицето му е набръчкано и мъртвешки бледо: съсухрена пародия на истинско момченце.
То погледна към тях и се усмихна.
— Детето?
— Просто ни измъкни оттук — каза тя.
Вратата на бирарията от другата страна на улицата се отвори. Грета изхвърча забързано навън, като пътьом нахлузваше палтото на едната си ръка, а подире й с поднос тичаше сервитьор с разширени от учудване очи. Грета се обърна и без да спира, му подхвърли няколко монети.
Флойд скочи върху спирачките.
— Какво чакаш? — попита с нарастваща тревога Оже. Тя се наведе напред и се улови за седалката на Флойд, опитвайки да види какви ги задържаше.
Флойд се пресегна и дръпна ключалката на вратата откъм страната на пътника.
— „Кой“, а не „какво“. Бях оставил Грета да наблюдава хотела, в случай че не се появиш на „Кардинал Льомоан“.
Вниманието му внезапно отскочи към момченцето. Беше прибрало йо-йото си и сега се приближаваше с бавни, премерени крачки към колата. Зад матиса вече се беше насъбрала опашка от автомобили. Някои надуваха клаксоните.
— Не можем да чакаме повече — произнесе Оже. Кокалчетата на ръката, с която се бе уловила за седалката, бяха побелели от напрежение.
Флойд даде знак на Грета да се затича. Тя мина зад матиса и се мушна през отворената врата до него, като отмяташе кичури черна коса от челото си. Още преди да е успяла да дръпне вратата, Флойд бе натиснал газта и колата набираше скорост по посока на моста Мирабо. На кръстовището с крайбрежната улица зави на север към Айфеловата кула. Ниските облаци бяха отрязали горната й част, сякаш така и не бяха успели да я построят докрай.