— Бяхме полусестри — обади се Оже.
Флойд разпери ръце в знак, че се предава:
— Какво да кажа? Има готов отговор за всичко, Андре. Каквото и да я попиташ, вече е било добре обмислено и подкрепено с правдоподобна история. Почти успя да ме накара да повярвам, че едно добре възпитано момиче може да има работа из тунелите на парижкото метро.
— Казах ти, че… — започна Оже, но рязко смени темата, насочвайки очи към Кюстин: — Няма значение. А вие кой сте? Имам също толкова право да попитам, колкото и вие.
— Това е Андре Кюстин — каза Флойд. — Мой съдружник и приятел.
— И почти също толкова безнадежден случай — придаде Грета.
Оже ги огледа.
— Не мога да преценя със сигурност дали се мразите, или се харесвате.
— Последните няколко дни подложиха на изпитание познанството ни — отвърна Флойд, преди внезапно да снижи глас: — На мен ли така ми се струва, или тук намирисва?
— От мен е — каза бодро Кюстин. — Или по-скоро от ризата, която току-що смених. Как според теб влязох в сградата, без да ме разпознаят?
— Мосю Госе! — възкликна Грета, а лицето й се озари от внезапно разбиране. — Миришеш на конско месо!
Флойд скри лице в шепите си:
— Става все по-интересно.
От четиримата единствено Кюстин изглеждаше напълно спокоен и наясно със себе си, сякаш всеки следобед му се случваха такива неща.
— Достатъчно злоупотребих с гостоприемството на Мишел в Льо Пероке. Грижеше се добре за мен, но човек не може да изкара дълго, без да загуби ума си в онази тясна стаичка. За щастие успя да използва връзките си и да ми намери сносна квартира на друго място, но преди това трябваше да мина оттук, тъй като вчера доста бързах. Как можех да вляза незабелязано в сградата? — Той се усмихна, очевидно наслаждавайки се на факта, че беше в центъра на вниманието. — Точно тогава се сетих: с един куршум два заека. Известно ми беше, че Госе всеки ден получава доставки от конско месо някъде от северната част на града, както и че дължи услуга на агенцията. Няколко телефонни разговора по-късно вече се возех в уютната каросерия на камионетката на доставчика.
— Едва ли ще изкараш още дълго с тези номера — отбеляза Флойд. — Рано или късно ще започнат да претърсват от горе до долу всеки камион на територията на Париж.
— Надявам се дотогава тези хитрини вече да са излишни. — Кюстин се пресегна нагоре и взе чаената чаша с чинийката й от подноса на мадам Парментиер, която тъкмо бе влязла в стаята. В огромните му лапи деликатният порцелан изглеждаше като крехка детска играчка от куклена къща. — Както и да е, ето ме и мен. И нямам намерение да оставам повече от няколко часа.
— Да си обмислял пътя си за отстъпление от сградата? — попита Флойд.
— Ще мисля, като му дойде времето — заяви Кюстин, отпивайки от съвсем слабия чай. — Предполагам, че очакват да пристигна, а не да си отида, така че има голям шанс бдителността им да е отслабнала.
— Харесва ми, когато хората планират нещата предварително.
Кюстин посочи Оже с кутрето си:
— Все още знам само половината история. Значи твърдиш, че си сестрата на Сюзан Уайт, или полусестрата, или каквато си й там всъщност?
— Няма смисъл да „твърдя“ каквото и да е — отвърна Оже. — Аз съм онази, за която се представям. И ако този факт не се нрави на мосю Флойд или на вас, това си е изцяло ваш проблем.
— Ето кое минава за благодарност в ценностната система на мадмоазел Оже — намеси се Флойд. — Веднъж вече го изпитах на гърба си, след като я измъкнах от неприятности в метрото. Същото се случи и пред хотела й.
Кюстин огледа Оже.
— Какво се е случило пред хотела?
— Оже забеляза нещо, което не й се понрави — отговори Флойд. — А сега отказва да сподели с нас какво.
Оже отпи от собствения си чай. Цялата тази ситуация, те четиримата, без да броеше домакинята, седнали сред безупречната буржоазна обстановка на апартамента, й се струваше безумно неуместна. Само преди по-малко от час, бе управлявала контролираното свиване на гърло, водещо към проход на дървояд, след като бе изпратила кораб до истинския Марс в друга част на Галактиката. А ето че сега държеше в ръката си фин порцелан, седнала на старомодно, тапицирано с плюш кресло, в стая, където дори мисълта за насилие би била възприета за нарушаване на добрия тон.
— Просто се паникьосах — отговори тя. — Това е всичко.
— След като видя онова странно дете — каза Флойд.