Преди да попита, Кюстин въздъхна тихо.
— Какво дете?
— Гадно на вид момченце. Горе-долу като излязло от картина на Бош. Да ти идва наум нещо, свързано с това, Андре?
— Като го спомена, може би…
— Гадните малки дечица изникват навсякъде, накъдето погледнеш в този случай — обясни Флойд. — Момиченце там… Момченце тук… Може би повече от едно от всеки вид. От самото начало се опитваме да отхвърлим значимостта им, ала както се оказа, мадмоазел Оже успя да се паникьоса при вида на едно от тях, дори още преди да е имала време да го разгледа както трябва.
— Тоест? — поинтересува се Кюстин.
— Тоест, вече беше нащрек за появата му — отвърна Флойд, вгледан решително в нея.
— Казах ви — произнесе още веднъж Оже, — просто се паникьосах…
— Кои са тези деца? — настоя Флойд. — Каква връзка имат с убийствата? За кого работят? И по-важното, ти за кого работиш?
— Извинете ме. — Оже остави чашата и чинийката и се изправи от креслото. — Много ми беше приятно, но… — Тя порови за автоматичния пистолет и го измъкна от колана си. При вида на оръжието в ръката й всички едновременно си поеха дъх, дори Кюстин. — Само за да сме наясно — прибави Оже, като освобождаваше предпазителя, — зная как да боравя с него. Всъщност днес вече дори го използвах, за да отнема човешки живот.
В сравнение с изражението на лицето му, гласът на Флойд бе въплъщение на спокойствието:
— Значи най-после можем да захвърлим прикритието си? Добрите момичета не се разхождат наоколо с оръжие. Особено с автоматични пистолети.
— Явно започваме да се разбираме, защото наистина не съм особено добро момиче. — Оже насочи пистолета към него. — Нямам желание да те наранявам.
— Добро начало.
— Само че си набий в главата следното: ако се наложи, ще го направя.
— Струва ми се, че говори сериозно — обади се Кюстин. Тихият тътен в гласа му напомни на Оже за преминаваща мотриса.
Флойд бавно се изправи от мястото си, оставяйки настрана собствения си чай.
— Какво искаш?
— Да се преоблека. Това е всичко.
Флойд погледна Грета.
— Дрехите не са проблем.
— Хубаво. Отключете кантората. Все някой от вас трябва да разполага с ключ.
Кюстин пръв бръкна в джоба си и подхвърли ключа във въздуха. Оже го улови със свободната си ръка и го подаде на Флойд.
— Останалите, стойте тук — нареди тя. — Ако някой мръдне, Уендел отнася куршума, ясно ли се изразих?
— Никой няма да ходи където и да е — увери я Кюстин.
— Тръгни бавно — инструктира Флойд тя, като в същото време започна да отстъпва навън, без да отмества оръжието от гърдите му.
Рискува един бърз поглед през рамо, преди да излезе в коридора, но всичко си беше така, както го бяха оставили, включително и асансьорът на етажа. Започна да се придвижва с гръб към стената по посока на вратата с орнаментно стъкло.
— Влез вътре — нареди му. — И ако имаш оръжие някъде там, дори не си помисляй да го използваш.
Флойд отговори на английски. След като бяха сами, беше някак по-естествено:
— Детективите носят оръжие само по филмите.
— Спомена, че Грета е оставила дрехи, които ще ми станат. Хвърли ги в някой куфар.
Флойд отключи остъклената врата.
— Какви дрехи точно?
— Не хитрувай. Просто подбери нещо и остави на мен тревогите.
— Само минутка.
— Разполагаш с трийсет секунди.
Флойд се скри сред лабиринта от стаи. Оже чу как някъде забързано започнаха да се отварят и затварят врати, съпроводено от експедитивно ровене и разхвърляне на предмети. Гласът му отново отекна:
— Защо просто не ми разкажеш за какво става дума, след като най-после започнахме да се разбираме без излишни приказки?
— Колкото по-малко ти е известно, толкова по-добре.
— Прекалено често чувам съвсем същите думи, за да ги приема на сериозно.
— Свиквай. Уверявам те, че този път в тях има смисъл. Защо се бавиш?
— Търся куфар.
— И някоя торба ще свърши работа. Каквото и да е. Започвам да ставам нетърпелива, Уендел. Не изпитвай търпението ми.
— Какъв цвят чорапи предпочиташ?
— Уендел…
— И без това няма значение. Ще се наложи да се оправяш с онова, което имам. — Още отваряне и затваряне на врати. Чу как нещо се тътреше по дървена повърхност. Флойд отново повиши глас: — Е, какво следва сега, Оже? Обратно в Щатите? Мисията е приключена? Или в крайна сметка не си от Щатите?