— Зная — отвърна Оже. Отпи от остатъка от питието си с пълното съзнание, че е малко пияна, но без да му отдава особено голямо значение. В този момент леко замъгленото съзнание се връзваше идеално с предписанията на доктора. — Но споменаването на Сребърен дъжд в картичката… е, означава, че нещата са поне десет пъти по-зле, отколкото си мислех.
— Мисля, че ще е от полза, ако ми кажеш какво означава Сребърен дъжд — предложи Флойд.
— Не мога.
— Но е зле, нали? Когато споменах двете думи, изглеждаше така, сякаш някой току-що се е разходил по гроба ти.
— Надявах се, че реакцията ми не е била толкова очевидна.
— Беше като изписана в небето с неонови букви и определено — последното, което ти се искаше да чуеш.
— Или очаквах да чуя — произнесе тя.
— От мен?
— От когото и да било. Не биваше да задържаш у себе си тази пощенска картичка, Уендел. Беше изключително непочтено от твоя страна.
— Ти пък се представяше за сестрата на Сюзан Уайт — на това ли му казваш светъл пример?
— Различно е. Беше неизбежно.
— Същото е и при мен, Верити.
— Тогава май сме квит.
— Не и преди да разбера какво означават двете думи.
— Повтарям ти, не мога да ти кажа.
— Ако трябваше да се обзаложа — произнесе Флойд, — бих казал, че са кодово название на оръжие. Въпросът е: кой ще натисне спусъка? Хората зад теб и Уайт, или хората, които убиха Уайт и Бланшар и пуснаха онези деца по петите ти?
— Оръжието не е наше — заяви яростно тя. — Защо според теб убиха Сюзан Уайт?
— Значи е тяхното оръжие, а не вашето?
— Достатъчно, Уендел.
— Ще приема, че отговорът е „да“.
— Приемай го както ти се иска, за мен няма особено значение.
— Нека съединя точките — продължи Флойд. — Сюзан Уайт се натъква на конспирация. Договорът на леярни „Каспар“ от Берлин е част от нея. Също и Сребърен дъжд, каквото и да е това. Предполагам, че по някакъв начин всичко дотук е свързано, макар да не разбирам как онези метални сфери биха могли да бъдат част от оръжие.
— Сферите не са оръжие — произнесе ледено тя. — Не зная какво са. Но определено имат общо с това. Ако го знаех, едва ли щях да се возя на този влак и да се оставям да ми досаждаш.
— Но знаеш какво е Сребърен дъжд, нали?
— Да — каза тя. — Съвсем точно. Само преди няколко дни видях със собствените си очи какво може да причини.
— И къде беше това?
— В космически кораб в орбита около Марс, къде другаде?
— Забавно. Какво ще кажеш да ми дадеш истински отговор?
— Истинският отговор е, че е оръжие. И може да убие много хора само с един удар. Повече, отколкото би ти се искало да повярваш.
— Хиляди?
— Опитай отново.
— Стотици хиляди?
— Още по-хубаво.
— Милиони?
— Топло. Като стигнеш до популацията на цели планети, ще получиш отговора.
— Тогава е някакъв вид бомба. Като големия фишек, за който американците не спират да повтарят, че все някой ден ще построят.
— Атомна бомба? — Тя едва не се разсмя на отживялата мисъл, но успя да се въздържи навреме. В средата на двадесети век от собствената й времева линия изобщо не бяха възприемали темата като отживелица, също като обсадните кули и врящото масло през тринадесети. — Не, не е атомна бомба. Атомната бомба би била… лошо нещо, признавам. Без значение обаче, дали ще я пуснеш от самолет, или ще я изстреляш с ракета, бомбата е оръжие със специфичен фокус на действие: град или мегаполис. Лоши новини, ако по това време се окажеш там и някой я стовари над главата ти… също толкова лоши, ако живееш около зоната на удара. Но за всички останали? Животът повече или по-малко продължава постарому.
Флойд се бе вторачил в нея с нещо като ужасено очарование.
— А Сребърен дъжд?
— Сребърен дъжд е в пъти по-лошо. Той докосва всеки. Няма начин да го избегнеш, не можеш да се скриеш, нито да се защитиш, дори и да знаеш, че идва. Няма да се вслуша в призиви за преговори или опит да го подкупиш. — Тя замълча, знаейки, че трябва да му каже достатъчно, за да задоволи любопитството му, но не и толкова, че да заподозре истината. Вече съжаляваше за играта на думи с Марс отпреди малко: неща като това можеха да я вкарат в сериозни неприятности. — Прилича на чума, предава се по въздуха. Вдишваш го и се чувстваш добре. Не те наранява. А след това един ден просто умираш от него. Чудовищна, но бърза смърт.