Вниманието на Флойд бе привлечено от Оже, застанала от другата страна на тясното ограждение на пингвините. Беше заобиколила дотам и някак бе успяла да се смеси с другите посетители. В този момент бе плътно притисната до оградата. И вместо да наблюдава Алтфелд, се взираше като хипнотизирана в птиците долу — с глупавите им черно-бели костюми, пляскащи перки и изражения на засегнато достойнство, даже когато се преобръщаха с коремите нагоре във водата или падаха заднешком в нея. Сякаш никога дотогава не беше виждала нещо подобно.
Флойд предположи, че едва ли имаха много зоологически градини в Дакота.
Зрителите започваха да се разпръскват и сега бяха останали само един или двама, между които и Алтфелд. Докато хвърляше на птиците последните парченца риба от кесията, ги гледаше с примиреното изражение на генерал, който се взира в чудовищния разгром на войските си.
Флойд и Оже приближиха до възрастния мъж.
— Хер Алтфелд? — каза тя.
Той се огледа рязко, изпусна кесията на земята и отвърна на английски:
— Не зная кои сте, но не биваше да ме следите дотук.
— Искаме само да ни отговорите на няколко въпроса — произнесе Флойд.
— Ако имах нещо за казване, вече щяхте да сте го чули.
Оже пристъпи по-близо.
— Аз съм Верити — обади се тя. — Сюзан беше моя сестра. Убиха я преди три седмици. Известно ми е, че сте си кореспондирали с нея за договора с леярни „Каспар“. И смятам, че убийството й има общо с предмета на този договор.
— Не мога да ви кажа нищо и за договора.
— Но ви е известно за какво говорим? — попита Флойд. — Знаете, че нещо в него не е било както трябва.
Мъжът отговори тихо:
— Поръчка от скулптор. Нищо специално.
— Не го вярвате, дори и да излиза от собствената ви уста — намеси се Оже.
— Искаме да научим единствено — каза Флойд — къде са били изпратени предметите. Дори адресът е достатъчен.
— Даже и да исках да ви кажа — а аз не искам, — тази информация вече не съществува.
— Не пазите ли някъде данните за минали поръчки? — попита Оже, повдигайки вежда.
— Документацията ни… беше унищожена.
Флойд препречи изгледа на Алтфелд към птиците.
— Но все нещо трябва да си спомняте.
— Никога не съм си поставял за цел да запаметя тези подробности.
— Защото някой ви е наредил? — поинтересува се Оже. — Така ли се случи, мистър Алтфелд? Някой упражни ли натиск върху вас да не обръщате прекалено голямо внимание?
— Договорът беше доста сложно изработен. Разбира се, че му обърнах голямо внимание.
— Дайте ни нещо — каза Флойд. — Каквото и да е. Само приблизителния район в Париж, закъдето е трябвало да замине една от сферите. По-добре е от нищо.
— Не си спомням.
— Обсъждали ли сте някога предназначението на тези сфери? — настояваше Флойд.
— Както казах, беше поръчка от скулптор. — Гласът на Алтфелд ставаше все по-напрегнат. Изражението му навеждаше на мисълта, че е готов да избухне всеки момент. — По това време леярни „Каспар“ изпълняваха още доста други договори. Стига да следвахме спецификациите, нямаше нужда да се интересуваме от по-нататъшната употреба на предметите.
— Но сигурно сте били любопитен — каза Флойд.
— Не. Не проявявах каквото и да е любопитство.
— Ние мислим, че сферите може би са били част от оръжие — обади се Оже. — Или най-малкото резервни части с военно приложение. Същата мисъл вероятно е хрумнала и на вас. Това не ви ли накара поне за момент да спрете и да размислите?
— Предназначението на предметите спадаше към интереса на митниците.
— Хубаво се измъквате — отбеляза Флойд.
Алтфелд го погледна.
— Ако бяха възникнали допълнителни въпроси, експортът на предметите щеше да бъде спрян. Бяха доставени, така че проблемът не беше наш.
— И това снема вината от вас, нали така? — попита Флойд.
— Съвестта ми е чиста. Ако това е проблем за вас, поднасям извиненията си. Ще ми позволите ли сега да наблюдавам на спокойствие пингвините?