— Убит? — попита Флойд.
— Пребит с тъп предмет до смърт в музикалната си стая. Беше се случило посред слънчев следобед, докато къщата била пред очите на свидетели. Не видели никой нито да влиза, нито да излиза. Поне никой, който би могъл да извърши убийството.
— Освен дете, може би — произнесе Флойд.
Алтфелд кимна мрачно и внезапно всичките му съпротивителни сили изтляха, сякаш беше потвърдил нещо, което отчаяно му се искаше да не е истина. Флойд усети промяната в гласа му. Като че ли част от Алтфелд се радваше, че има с кого да поговори, без значение колко ужасни щяха да бъдат последиците.
— По време на заключителните дни от изпълнението на договора, докато проверявахме и изпращахме сферите по предназначение, виждах деца навсякъде из фабриката. Следваха ме, където и да отидех. Винаги бяха наблизо, винаги някъде в периферното ми зрение. Но откакто фабриката изгоря, не съм виждал нито едно. Надявам се, когато си замина в гроба, все още да мога да кажа същото.
— Плашеха ли ви? — попита Оже.
— Веднъж се озовах достатъчно близо до едно от тях, за да го погледна в лицето. Преживяване, което се надявам никога да не се повтори.
Оже се наведе по-близо до него:
— Разбирам защо се страхувате от тези деца, мистър Алтфелд. Прав сте. Те са много опасни и са напълно способни да убият човек, за да защитят интересите си. Но ние не работим за тях. Всъщност дори правим всичко по силите си, за да ги спрем.
— В такъв случай сте дори още по-глупави, отколкото си мислех. Ако имате някакъв ум в главата си, веднага ще изоставите случая.
— Искаме само адреса — заяви Флойд. — Някаква следа. Нищо повече. След това никога повече няма да чуеш за нас.
— Но ще чуя от тях.
— Ако ни помогнете, тогава може би ще ги спрем, преди да са успели да се доберат до вас — обади се Оже.
Алтфелд изпусна къс, приличащ на кудкудякане звук, сякаш думите й бяха най-неубедителното уверение, което някога бе чувал.
— Поне ни кажи къде произведохте сферите? — попита Флойд.
— Няма да ви кажа нищо. Щом сте намерили мен, сигурен съм, че можете да продължите разследването си и без моята помощ.
Флойд откри в себе си допълнителна сила, за която дори не бе подозирал, и издигна още по-високо мъжа, за да откачи яката му от шиповете. Премести ръце надолу, улови Алтфелд за кръста, след което го повдигна, докато горната част на тялото му увисна над оградата и празното пространство над обиталището на пингвините.
Алтфелд издаде приглушен вик от ужас, когато центърът на тежестта му започна да се измества назад.
— Кажи ми — изсъска Флойд, — кажи ми, или ще те пусна.
Оже се опита да го издърпа от Алтфелд, ала вече му беше дошло до гуша от лъжи и увъртане. Не го беше грижа колко се страхуваше този човек, колко невинна роля бе изиграл в цялата конспирация. Интересуваше го единствено Кюстин и онова, което бе накарало Оже да се събуди с писъци.
— Адресът, негоднико! Дай ми го, или ще нахраня птиците с теб!
Алтфелд едва си поемаше дъх, сякаш получаваше пристъп. Той едва успя да процеди:
— Петнайсет… сграда номер петнайсет.
Флойд го свали на земята и го остави да стъпи долу, облегнат на перилата.
— Добро начало.
По времето, когато се върнаха в хотела, вече беше прекалено късно да отидат до индустриалния квартал, където се намираха леярните.
— Ще хванем такси дотам още утре сутринта — каза Флойд. — Дори и да не открием някой, с когото да поговорим, все ще успеем да открием нещо, останало след огъня.
— Алтфелд не ни каза всичко — произнесе Оже. — Не зная какво, но не сподели всичко с нас.
— Мислиш ли, че му е било известно нещо за Сребърен дъжд?
— Не, сигурна съм, че няма как да е запознат. Както казах, тук просто не разполагат с необходимите мощности за производството му. Металните сфери са част от нещо друго.
— Но вероятно са свързани по някакъв начин — допълни Флойд. — Може би трябва пак да посетим Алтфелд, да видим дали не можем да изстискаме още нещо от него?
— Най-добре да го оставим на мира — отговори Оже. — Приличаше ми на обикновен изплашен старец.
— Винаги са такива.
— Може би просто няма какво повече да ни каже — продължи тя, надявайки се да отклони Флойд от идеята да измъчва допълнително възрастния мъж.