— Тогава три секретни оръжия. — Той се отдалечи от сферата и започна да рови из покритото с отломки оборудване върху най-близкия тезгях, хвърляйки разни неща на пода с небрежността на среднощен крадец. Металът звънтеше, а стъклото се разбиваше на парчета. След секунда Оже изруга тихо под нос и се присъедини към усилията му, като търсеше каквото и да е, нещо, което можеше да се окаже дори далечно свързано с евентуална следа.
— Или само едно — каза тя, — но толкова голямо, че е разположено на територията на половин Европа.
— Не виждам никакъв смисъл.
— Аз също — отвърна Оже, поклащайки глава. — Но го открихме, Флойд. Открихме кое си е струвало убийствата. Не само онези, за които ни е известно, но и всички онези, които са извършили, за да защитят плановете, инвестициите и собствеността си.
— Защо тогава са оставили сферата тук?
Тя изблъска една очукана кутия с инструменти на пода, която издрънча шумно, разпилявайки гаечни ключове от вътрешността си.
— Не смятам, че тази сфера е истинската.
— На мен ми изглежда достатъчно истинска.
— Искам да кажа, че вероятно не са предвиждали да я доставят на клиента. Изработката е прекалено груба и нещо очевидно се е объркало по време на отливането. Не съм сигурна дори дали е от алуминий или от онази медно-алуминиева сплав, която Алтфелд спомена. Нищо чудно да е от желязо.
— Искаш да кажеш, че това е резултат от предварителни проби?
— Да. Тест, преди финалната фаза, за да упражнят отливането и обработката, както и начина на транспортиране след това. — Тя сви рамене. — Или пък просто е била дефектна и се е наложило да я изоставят по време на довършителните работи. Няма особено значение. Знаем единствено, че е останала тук.
— Така че, който и да е уредил палежа или разрушаването на тази фабрика…
Още докато Флойд произнасяше последните думи, Оже чу как машините на повърхността започнаха да събарят поредната стена. Ревът на двигателите им бе като на полудели зверове и звучеше още по-близо отпреди.
— Не смятам, че дори са имали някаква представа за съществуването на мазето. Знаели са, че трите отливки са били произведени и доставени. Предполагам, че след това са опожарили фабриката, за да прикрият всички доказателства за поръчката. Но така и не им хрумнало, че тук може да е имало четвърта сфера.
— Тогава май ще се наложи да претърсим мястото по-сериозно — каза Флойд. — Щом са пропуснали нещо толкова голямо, със сигурност ще открием и други любопитни неща.
— Имаш право — кимна тя. Усещаше, че сърцето й е започнало да бие по-бързо. Знаеше, че отговорът вече бе почти в ръцете й. Почти го предвкусваше, някъде сред мрака на подсъзнанието, като опакован подарък. — Имаш право, наистина трябва да претърсим всеки сантиметър от мазето. Но няма да го направим. Тръгваме си още сега, докато имаме време.
— Само пет минути — каза Флойд. — Някъде тук може би са пазели данните за поръчката и адресите за останалите три сфери.
— Чисто предположение, Уендел.
— Проявили са небрежност, или са бързали, в противен случай никога нямаше да оставят тази сфера току-така.
— Защото са подозирали, че някой е по петите им?
— С кого си имаме работа, Верити? Готова ли си да ми кажеш вече?
— Имаме си работа с много лоши хора — отговори тя. — Това не ти ли е достатъчно?
— Зависи кого определяш като „лош“. — Той почука с дулото на пистолета по повърхността на металната сфера. Чу се глухо издрънчаване. — Е, предполагам, че Басо в крайна сметка се оказа прав. Не е било камбана.
— Басо?
— Мой познат, специалист по металообработка. Показах му скицата на плановете от вещите на Сюзан. Спомена, че може би са били планове за камбана. Имаше предвид подводна камбана. Аз пък си помислих, че говори за онези, които звънят.
Оже отново чу рева на разрушителите, хрущенето на бетон и тухли под гъсеничните им вериги.
— Не мисля, че който и да е от двата вида камбани би бил достатъчен повод да извършиш убийство — каза тя. — Освен това… е счупена.
Флойд отново почука с оръжието по сферата, присвивайки очи, вслушвайки се във вибрациите. Заобиколи я и отново почука.
— Искаш да кажеш, че ако не беше счупена, щеше да звучи по-добре? — попита той.
— Направи го пак.
— Кое?
— Почукай по метала по същия начин.
— Просто се опитвах да преценя дали наистина е масивна. Все още съм на мнение, че е възможно да е атомна бомба.