Флойд я изгледа, донякъде стреснат от избора й на думи, независимо от отчаяната ситуация.
— Наистина ли те чух да казваш онова, което току-що каза?
— Малко съм напрегната — отговори отбранително Оже.
— Е — произнесе Флойд, — след като го спомена, едно гребло всъщност би ни свършило доста добра работа. Още по-добре — железен лост.
— Какво?
— Между вратите се вижда цепнатина. Ако успеем да втъкнем нещо между тях, може и да успеем да ги раздалечим достатъчно, за да се промушим.
— В друго мазе?
— Не… Мисля, че виждам дневна светлина. Огледай се. Трябва да има нещо подходящо.
Разнесе се още един силен грохот. Постаментът на струга изскърца жаловито и най-после се плъзна през дупката в тавана, повличайки няколко тона мазилка и метал след себе си. Купчината изкривен метал увисна над тях, поддържана единствено от няколко оплетени тръби и жици.
Точно над сферата.
— Това нещо няма да остане прекалено дълго там — отбеляза Оже.
— Да се измъкваме тогава, преди да падне. Ти провери вляво, аз ще потърся вдясно. Каквото и да е желязо ще свърши работа.
Оже започна да преравя своята част от помещението. Налагаше се да търси из кашата, която вече бяха сътворили на пода.
— Побързай! — извика Флойд.
Ръцете й напипаха парче перфориран винкел. От едната страна беше отчупен и заострен точно колкото да се промуши между вратите.
— Уендел! Намерих нещо. — Тя вдигна импровизирания инструмент и му го показа.
— Браво на теб! Ще свърши идеална работа.
Оже се спусна към Флойд толкова бързо, колкото позволяваха токовете на обувките й и му подаде парчето метал. Той го подхвърли в ръката си като ловец, който преценява тежестта на ново копие.
— Побързай — подкани го тя.
Флойд втъкна острия край на винкела в цепнатината между двете врати и се помъчи да го използва като лост, натискайки с цялата си сила. Огромните врати изскърцаха уморено. В същия момент цялото мазе потрепери и увисналият струг се устреми надолу с още половин метър, спирайки рязко, оплетен по още по-невероятен начин.
— Получава се — каза Флойд. — Мисля, че ще…
Нещо издаде остър металически звук и вратите се раздалечиха на един палец една от друга. Печалната дневна светлина разцепи мазето на две.
— Добро начало — каза Оже. — Още няколко сантиметра.
— Опитвам се. — Флойд поднови борбата, като премести крака, за по-голяма устойчивост. — Но не зная колко още ще изкара винкелът. Виж дали няма да намериш друг, преди този да се огъне.
Тя стоеше като прикована на мястото си. В този момент отчаяно й се искаше да се промуши през пролуката.
— Верити! Търси!
Като се олюляваше на високите си токове, Оже започна да претърсва другата страна на помещението. Усети как нещо прониза и разкъса панталоните й, впивайки се в коляното. Препъна се и започна да пада напред. Отчаяно протегна ръка, за да се улови. Като по чудо пръстите й успяха да се сключат около метална тръба.
Докато се изправяше, едва усещайки болката в крака си, тя изпита тежестта на находката.
— Намерих нещо!
— Донеси го. Мисля, че това бебче е на път да…
Процепът от светлина се разшири още повече. Сега пролуката бе достатъчно широка, за да мине човешка глава.
Оже тръгна обратно към двойните врати, точно когато помещението отново се разтърси още по-ожесточено отпреди. Тя се закова на място и погледна нагоре с ужасяващо усещане за неизбежност. Постаментът и стругът се откъснаха от несигурните си юзди с един последен писък. Без да има какво повече да ограничи пътя му надолу, оборудването изпадна във въздуха и се приземи върху горната част на поддържащата люлка на сферата. Сетне се плъзна и падна встрани с оглушителен металически звън.
Сферата се разтърси и залюля за момент, без да последва нищо повече. Оже се принуди да направи още една крачка, стискайки тръбата по-здраво.
Сетне спря и отново вдигна очи. Разнесе се плющящ звук, сякаш обтяжките на люлката се късаха една след друга. Само миг, след като бе успяла да си даде сметка за ставащото, носещият кабел се скъса и с чудовищна сила шибна като камшик люлката над себе си.
Сферата пропадна надолу.
Удари се в пода и се разцепи на две по дължината на пукнатината, подобно на узрял плод. И въпреки че кръглата й форма вече почти не се различаваше, започна да се търкаля, набирайки скорост.