Оже проследи пътя й ужасено: водеше право към двойната врата и Флойд. Тя отвори уста, за да изкрещи нещо — някакво безполезно предупреждение, сякаш Флойд и сам не можеше да види какво се случва, — ала вече беше твърде, твърде късно. Обезформената сфера се блъсна право в двойната врата, като успя да я разтвори и да се вклини в пролуката. Металът издаде страховит звук, докато поддаваше. Прозвуча почти като човешки вик, прекъснат внезапно и безпрекословно.
— Не… — успя да си поеме дъх Оже.
Настъпи пълна тишина. Дори разрушителите бяха престанали да работят. Тя пусна тръбата и чу как издрънча на пода в някакъв отдалечен ъгъл на вселената й. Докато приближаваше вратите, забави крачка, като се опитваше да не мисли за онова, което щеше да открие.
Флойд лежеше по гръб на пода. Не мърдаше. Лицето му бе обърнато настрани от нея, а косата му бе потънала в яркочервена кръв. Шапката му беше паднала в близкия ъгъл.
— Не — каза Оже. — Не умирай. Моля те, не умирай. Нямаше работа тук. Нямаше нужда да се замесваш.
Тялото му беше попаднало между вратите, встрани от пътя на сферата и по всичко изглежда тя не беше успяла да го премаже. Оже много внимателно взе главата му в ръце и я обърна така, че да погледне очите му. Бяха затворени, сякаш беше заспал. Устните му бяха леко раздалечени, а гърдите му се надигаха и спадаха, макар и по тревожно неравен начин, като че всеки дъх, който си поемаше, му костваше ужасни усилия.
— Остани с мен — каза Оже. — Не умирай сега, не и след като стигнахме толкова далеч. Когато най-после имаме някакъв напредък. След като започнах наистина да те харесвам. — Тя стисна главата му, а от ръцете й закапа кръв. — Чуваш ли ме, Уендел? Събуди се, жалко подобие на детектив! Събуди се, мамка му, кажи нещо!
Тя внимателно положи главата му на пода, изправи се и огледа пролуката, която сферата бе отворила във вратите. Можеше да се промуши през нея без особена трудност, но нямаше начин да остави Флойд погребан жив тук. Тя приклекна отново, обгърна раменете му с една ръка, подпъхна другата под гърба му и като изпъшка от усилието, успя да го изправи в седнало положение, подпирайки го на дясното крило на вратата. Главата му се отпусна върху гърдите с все така затворени очи.
Остави Флойд на мястото му, покатери се през сферата и мина през пролуката, като междувременно успя да удари лакътя си в ръба на вратата. От другата страна, точно както бе казал Уендел, имаше стръмна рампа, водеща към равнището на земята. Във въздуха на талази се носеше прах от сринатите сгради.
Отново насочи вниманието си към Флойд. Успя да го изтегли, тъй че сега тялото му бе в полуседнало положение, ала така и не й стигаха силите да го издърпа през пролуката. Отпусна се върху бетона на рампата, изтощена до смърт. Имаше чувството, че ръцете са на път да паднат от раменете й от усилието. Всичко в нея крещеше да се измъква колкото може по-бързо оттук, преди машините да са изравнили постройката със земята.
Отново събра сили. Този път смогна да примъкне главата и раменете му през пролуката. Ризата му се разпра на ръба на разрушената врата. Оже внезапно усети как тялото му натежава, след което вече лежеше в краката й от страната на рампата. Ръцете и краката му бяха усукани. Лицето му бе отпуснато върху бетона, а устата — разтворена като на заспал пияница.
Тя го преобърна, коленичи и вдигна главата му в скута си, като нежно махна разрошената коса от бузите и челото му.
Флойд изпъшка и отвори очи. Пое си дълбоко дъх и облиза устни:
— С какво съм заслужил това отношение? — попита.
— Слава Богу, добре си.
— Добре? Главата ми е на път да се разцепи. Имам чувството, че някой е паркирал „Хинденбург“ в нея.
— За момент си помислих, че съм те изгубила.
— Нямаш късмет.
— Недей така, Уендел. Говоря сериозно. Бях се поболяла от тревога.
Той докосна темето си и погледна омазаната си с кръв ръка.
— Май съм посрещнал нещо с главата си. Струваше ли си?
Все така уловила главата му в скута си, тя обгърна с ръце лицето му, приближи устни и го целуна. Имаше вкус на прах и пръст. Ала не спираше да го целува, а когато понечи да се отдалечи, той я спря внимателно.
— Струваше си — каза тя.
— На път съм да се съглася.
Оже се отдръпна, почувствала внезапно неудобство. Флойд не я беше отблъснал, но чувстваше, че не е преценила ситуацията достатъчно добре. Тя сведе очи и мълчаливо си пожела земята да се разтвори и да я погълне.