— Съжалявам — каза. — Не зная какво…
Флойд протегна ръка, оплитайки пръсти в косата й и я придърпа отново:
— Не се извинявай — произнесе той.
— Постъпих като глупачка.
— Не — отвърна Флойд. — Не си. Мисля, че си прекрасна. Единственото, което не разбирам, е какво вижда хубаво момиче като теб в стара, непотребна развалина като мен.
— Не си непотребен, Уендел. Развалина, може би. И не е зле да поотслабнеш. Но си добър човек, който вярва, че веднъж започната, работата трябва да се доведе докрай. И вярваш в приятелите си дотам, че рискуваш собствения си живот, за да им помогнеш. Може да ти се стори изненадващо, но няма много хора като теб.
— Добре де, но какво остава тогава за добрите ми страни?
— Не си насилвай късмета, войниче. — Тя леко се отдръпна от него. — Мислиш ли, че ще успееш да се изправиш? Трябва да се измъкваме оттук, преди да загазим още повече. Все още се тревожа за главата ти.
— Ще го преживея — отговори Флойд. — Аз съм частен детектив. Ако не ме халосват поне веднъж седмично по главата, значи не си върша работата както трябва.
Той се изправи, олюля се леко, но успя да се задържи на крака без помощта й.
— Все пак ще се наложи да те прегледат — настоя Оже.
— Ще изкарам някак, докато се доберем до Париж — отвърна Флойд. Отново докосна тила си, ала кървенето бе намаляло. — Верити… трябва да ти кажа нещо.
— Казвай, Уендел.
— След като вече разчупихме леда донякъде…
— Да?
— Отсега нататък наистина ще ти бъда благодарен, ако ме наричаш Флойд.
— Добре — съгласи се тя. — Но при едно условие.
— И то е?
— Да ме наричаш Оже. У дома само бившият ми съпруг ме нарича Верити.
— Сигурна ли си, Оже?
— И още как, Флойд. — Той се подпря на нея и двамата тръгнаха по лекия наклон на рампата. — Ако започнеш да виждаш двойно или ти призлее, искам веднага да ми кажеш, нали?
— Ще научиш новините първа. Междувременно, искаш ли да ми кажеш до какво прозрение стигна там долу?
— До никакво.
— Но докато почуквах камбаната, ти хрумна нещо, нали?
— Не зная. — Тя поклати глава. — За момент си помислих, че…
— Помисли си какво? — попита той, когато гласът й заглъхна.
— Сферите са замислени така, че да звънят. Сега съм почти сигурна в това. Формата, изискванията за прецизност при изработката и фактът, че смятат да ги потапят… всичко насочва към едно заключение. Проблемът е, че в самия дизайн не е заложен ударен механизъм.
— Какво тогава ги кара да звънят?
— В моята професия — обясни Оже, — в работата, която вършех, преди да се забъркам в тази каша, имахме досег с доста чувствително оборудване. Всъщност съм археолог.
— Археолозите не са ли посивяващи стари свраки с полукръгли очила, които никога не излизат на дневна светлина?
— Не и онези, с които си имам вземане-даване — отговори Оже. — Обикновено не се боим да си изцапаме ръцете.
— С помощта на това чувствително оборудване?
— Работата е там, че за да получим желаните резултати, това оборудване трябва да бъде използвано при доста ниски температури. Охлаждаме го до наистина ниски температури, за да постигнем още по-голяма точност.
— А когато Алтфелд спомена за течния хелий…
— Започнах да се питам дали сферите не са част от някакъв апарат за измервания, да. — Оже прехапа устни, като се опитваше да фокусира мислите си. — Мисля, че знам за какво става дума.
— Кажи ми тогава — настоя Флойд.
— Сферите оформят машина, широка колкото Европа. Една част от нея е в Париж, друга — някъде в Берлин, трета — в Милано. Но в действителност са неделими една от друга, инструмент, който трябва да бъде достатъчно голям, за да проработи.
— И предназначението на този инструмент е?
— Антена — каза тя, — също като антената в обикновено радио. Само че не засича радиовълни. А гравитация.
— И си стигнала до това заключение, след като видя онази сфера?
— Не. Добра съм в тези неща, но не чак толкова. В работата ми също се налага понякога да използваме гравитометри. Сложни инструменти за подземни наблюдения, засичане на изменения в плътността, причинени от заровени сгради. Няма нужда да ти обяснявам, че ми се е налагало да изучавам теорията за тази техника в университета, което пък означава, че познанията ми се простират чак до първите опити в историята на гравиметрията.