— Може би не чета правилните вестници — каза Флойд, — но не знаех, че си имаме история на гравиметрията.
— Определено има такава — заяви Оже, — но не е твоя вината, че не си чувал за нея.
Бяха достигнали равнището на земята. Рампата извеждаше в тясна пролука между две частично разрушени сгради, все още издигащи се на два или три етажа височина. Над главите им се виждаха хаотично преплетени тръби, кабели, конвейери и платформи.
— Какво още трябва да знам?
— Няма да ти бъде лесно да го разбереш, Флойд.
— Поне ще откъсне мислите ми от ужасното главоболие.
— В такъв случай трябва да ти разясня някои подробности около пространство-времето. Готов ли си?
— Пробвай ме — каза той.
— Студентите, изучаващи гравитацията, често повтарят една стара поговорка: материята казва на пространство-времето как да се изкривява; пространство-времето казва на материята как да се движи.
— Изведнъж ми стана доста по-ясно.
— Работата е там, че всичко, което виждаме, е вградено в пространство-времето. Можеш да си го представяш като гъвкава течност, като наполовина застинало желе. И понеже всяко нещо има някаква маса, всяко нещо може да нагъне тази течност до една или друга степен, да я разтегли или сгъсти. Масата на Земята притегля около себе си пространство-времето, а огъването на пространство-времето около Земята кара предметите да падат към планетата или да обикалят в орбита около нея, ако разполагат с необходимата скорост.
— Като ябълката на Нютон?
— Все още си с мен, Флойд. Това е добре. А сега да усложним малко нещата. Слънцето на свой ред придърпва своята част от пространство-времето, което пък казва на Земята и всички останали планети как да се движат около него.
— А самото то?
— То следва пътя си през пространство-времето в зависимост от гравитационната деформация на цялата Галактика.
— А Галактиката? Не, не ми отговаряй, схващам картинката.
— Само половината картинка всъщност — каза Оже. — Досега говорихме за временно огъване на пространство-времето около масивен обект. Но съществуват и други начини да бъде постигната тази деформация. Представи си две звезди, които се въртят една около друга, като танцьори. Готов ли си?
— Разбира се. Наслаждавам се на изгледа дори и в този момент.
— Направи звездите свръхтежки и свръхплътни. Нека се завъртят една около друга като дервиши и да поемат в спирала към евентуалния си сблъсък. Ето че вече разполагаш с ужасяващ източник на гравитационни вълни. Звездите разпращат вибрация, подобна на постоянна нота от музикален инструмент.
— Мислех, че не обичаш музика.
— Така е — отвърна тя. — Но мога да правя полезни аналогии, когато ми се налага.
— Добре… значи звезди, които обикалят една около друга, ще произведат гравитационна вълна.
— Съществуват и други механизми, способни да произведат такъв ефект, но работата е там, че в космическото пространство има доста двойни звезди: немалко потенциални източници на гравитационни вълни, осейващи небето над нас. И всички до една излъчват уникална нота, уникален подпис.
— Така че, ако засека дадена нота…
— Можеш да разбереш съвсем точно откъде идва.
— Все едно да разпознаеш начина, по който премигва морски фар?
— Именно — каза Оже. — Сега обаче идва трудната част. По някакъв начин трябва да измериш тези вълни. Гравитацията и бездруго е най-слабата сила във Вселената, дори още преди да си започнал да се тревожиш за микроскопичните промени в мощността й. Все едно да се опитваш да чуеш нечий шепот от другата страна на океана.
— Как успяваш тогава?
Канеше се да му разясни и това, когато вниманието й бе привлечено от някакво раздвижване: проблясък на излъскан метал на фона на ниското сиво небе. Има достатъчно време само колкото да регистрира дребната фигурка, приклекнала върху една от надвисналите тръби и малкото гадно оръжие, което бе стиснала в ноктестата си ръчичка.
— Флойд… — започна тя.
Оръжието произведе изстрел, издавайки остър, кискащ се звук. Оже почувства внезапна топла болка в дясното си рамо, след което откри, че е паднала на земята, а болката е започнала да се засилва. Все още гледаше нагоре. Детето пазеше идеално равновесие върху тръбата, очевидно без да изпитва особени затруднения от височината. Беше вдигнало оръжието си нагоре, освобождаваше лъскав сърповиден пълнител и зареждаше нов.