Флойд извади пистолета, който му бе дала. Освободи предпазителя с палец, застана разкрачено и се прицели с две ръце, присвивайки очи към небето.
— Убий копелето — произнесе Оже, като се намръщи от болка.
Флойд стреля. Пистолетът подскочи в ръката му, а куршумът се заби в долната част на тръбата. Детето започна да навежда собственото си оръжие и да се прицелва.
Флойд изпразни още два куршума във въздуха. Този път не улучиха тръбата.
Военното бебе се прекатури от удобната си позиция и полетя с писък надолу. Докато падаше, тънките му малки ръце и крака не спираха да ритат. Блъсна се в земята, отскочи веднъж и замръзна неподвижно.
Беше момче.
Флойд се завъртя, оглеждайки околните сгради за следи от още деца. Оже се отблъсна с незасегнатия си лакът и докосна раната на рамото си. Отдръпна пръсти. По върховете им имаше кръв, но не толкова, колкото очакваше. Независимо от това усещането бе същото, все едно някой въртеше нагорещен ръжен в рамото й. Опипа гърба си и установи, че по плешката й имаше още кръв.
— Мисля, че е било само — каза Флойд, като коленичи до нея.
— Мъртво ли е?
— Умира.
— Трябва да поговоря с него — заяви тя.
— Почакай — произнесе тихо Флойд. — Току-що те простреляха, хлапе. В момента си имаш други грижи.
— Има изходна рана — каза тя. — Куршумът излезе през мен.
— Но не знаеш дали е бил само един, нито дали не се е раздробил. Нуждаеш се от помощ, възможно най-бързо.
Тя се надигна с усилие, като се подпираше със здравата си ръка. Военното бебе лежеше там, където го бе зърнала да пада и тихо се даваше в локва от собствената си кръв, извърнало глава към тях. Очите му все още бяха отворени и ги гледаха.
— Същото момче е — произнесе Оже. — Същото, което намушка келнера на гара Север.
— Може би.
— Огледах добре лицето му — обясни тя. — Сигурна съм, че е същото. Трябва да ни е проследило дотук.
Отиде с накуцване до момчето и изрита оръжието встрани. Главата му помръдна, без да я изпуска от поглед. Устата му се разтвори в замаяна усмивка, а през сивите му устни протече струйка кръв. Черният му език се раздвижи, сякаш се опитваше да произнесе нещо.
Оже натисна с крак врата на военното бебе. Радваше се, че не беше успяла да отчупи токовете на обувките си.
— Говори — нареди му тя. — Говори, искам да зная какво, по дяволите си мислите, че правите с антена за резонантни гравитационни вълни през хиляда деветстотин петдесет и девета година, както и какво общо има тя със Сребърен дъжд?
Черният език се въртеше и гърчеше като уловена личинка. Детето издаде течен, гъргорещ звук.
— Може би е добре да си махнеш обувката от врата му — предложи Флойд.
Оже се наведе и вдигна оръжието на военното бебе. Припомни си, че в него имаше пресен пълнител, както и че бебето тъкмо се канеше да го използва срещу тях.
— Искам отговори, съсухрено лайно! Искам да знам защо Сюзан и останалите трябваше да умрат? Искам да зная какво, шибаняци такива, възнамерявате да правите със Сребърен дъжд?
— Късно е — произнесе детето, като изтласкваше думите от устата си между избликващите балони от кръв и жлъчка. — Прекалено късно.
— Така ли? Защо тогава толкова сте се разбързали да се отървете от всеки, който се приближи до скапаната ви конспирация?
— Трябва да го направим, Верити. Дълбоко в себе си знаеш това. — Детето се закашля, изплювайки кръв по лицето й. — Тези хора не бива да съществуват. Те са просто три милиарда точки върху стара фотография. Точки, Верити. Нищо повече. Достатъчно е да се отдръпнеш и ще се слеят в безформена маса.
Тя отново си припомни съня си, Сребърният дъжд, падащ върху „Шанз-Елизе“. Красивите хора, които се надигаха и мислеха, че животът е на път да продължи, но които допускаха ужасна грешка. Спомни си за малкия барабанчик, прекрачващ костите им.
Замайването я връхлетя. Внезапно се почувства изстинала и отслабнала.
Оже дръпна спусъка, причинявайки нещо отвратително на военното бебе.
Сетне се отпусна на колене и повърна.
Флойд нежно я изправи на крака и я отдалечи от кървавата каша, която беше направила.
— Не беше дете — каза тя. — Беше просто инструмент, оръжие.
— Няма нужда да ме убеждаваш в нищо. А сега да изчезваме оттук, преди изстрелите да са привлекли нечие нежелано внимание. Трябва да те откараме в болница.