— Известно ви е, че премълчава информация за местонахождението на Андре Кюстин.
— Интересува ме само аферата Монруж. Кюстин не влиза в правомощията ми, както вече съвсем ясно дадохте да се разбере.
Белиар излая някаква заповед по посока на своя човек, след това се обърна още по-разпенено към Майол:
— Ще продължим малката ни дискусия в Ке, където ще ни разясните защо се опитахте да саботирате операция на Криминалния отряд. Междувременно да намерим някое по-дискретно място, където да се разправим с тези двамата.
Точно тогава Оже реши да действа. Тя се изплъзна от хватката на Белиар и се стрелна към тълпата от пътници, които все още се суетяха по перона. Флойд я изгуби от поглед точно когато вратите на влака се затвориха със съскане. Белиар извади пистолета и значката си и тромаво тръгна към влака, като крещеше на хората да се разкарат от пътя му. Достигна вагона точно навреме, за да стовари като чук пистолета си върху прозореца му. Ала влакът вече започваше да се движи и набираше скорост. След малко и последният му вагон се изгуби в тунела.
Белиар се обърна към човека си:
— Искам всяка станция по тази линия да бъде запечатана. Няма начин да се измъкне от метрото.
— Ще се погрижа да не стигне далеч — отговори мъжът, остави Флойд и тръгна към един служител на метрото, който ги наблюдаваше с объркано изражение.
— Дори не знаеш коя е — обади се Флойд.
— Стори ми се, че не желаеше да разговаря с нас — отговори Белиар. — Това ми е достатъчно да я заподозра в нещо.
— А аз?
— Как ви звучи укриване на беглец?
Майол се наведе и заговори бързо:
— Флойд… този път няма да излезеш победител. Ще намерят американката и Кюстин. Не си влошавай положението допълнително.
Флойд погледна другия цивилен полицай, който все още бе зает да обсъжда нещо със служителя от метрото. Сега или никога. Той се отскубна от Белиар и Майол и колкото можеше по-бързо се смеси с чакащите на перона. Белиар извика нещо и тръгна след него. Флойд виждаше подскачащото му бомбе на две или три глави след себе си. Наведе се и продължи да си проправя път напред, без да обръща внимание на раздразнените викове на хората около себе си.
— Флойд! — чу вика на Майол. — Не постъпвай глупаво!
В станцията с трясък нахлу друг влак и на перона се изсипаха още пътници. Блъскащата се тълпа беше точно онова, от което се нуждаеше. Разстоянието между него и Белиар се увеличаваше, давайки му достатъчно време да извади автоматичния пистолет от джоба на сакото си. Нямаше представа какво да прави с него, но му вдъхваше увереност.
Достигна края на перона и рискува един бърз поглед през рамо. Подскачащата шапка на Белиар все още беше на десетина крачки от него. По-лошо, полицаят все още го преследваше с пистолет в ръката. Дулото на оръжието се намираше на височината на главата му и сочеше към тавана.
Тълпата бе образувала временен параван. Повечето хора дори не подозираха за разиграващата се драма. Временното объркване позволи на Флойд да се разположи в самия край на перона, точно когато влакът устремно го подминаваше и излизаше от станцията. Последният вагон се гмурна в тунела със стоманен грохот. Флойд проследи как червените му задни светлини постепенно започнаха да изтляват и се запита дали му стискаше да ги последва.
— Стой! — извика Белиар.
Флойд се извърна, като вдигна собствения си пистолет и насочи дулото право в полицая. Майол беше на няколко крачки зад Белиар и клатеше смаяно глава. Все повече пътници започваха да обръщат внимание на сцената. Около тримата мъже се образуваше празно пространство.
— Назад! — нареди Флойд. — Отстъпи и не спирай да ходиш.
— Няма да стигнеш далеч — предупреди го Белиар. — След няколко минути хората ми ще покрият всеки възможен изход на метрото.
— Значи нищо не ти пречи да се позабавляваш, докато ме гониш.
— Пусни оръжието — обади се Майол, ала в тона му се долавяше по-скоро молба.
— Казах да отстъпите. Това важи и за вас, мосю. — Флойд се прицели малко по-нависоко и пусна един куршум, за да подсили ефекта от думите си. — Ще го използвам, така че не ме предизвиквайте.
— Мъртъв си — произнесе Белиар, ала вече отстъпваше с вдигнати ръце, а пистолетът се клатушкаше на един от пръстите му.
— Тогава ще се видим в костницата — отвърна Флойд.
Движеше се бързо. Спусна се до равнището на релсите и се плъзна в мрака на тунела. Зад себе си, откъм перона, чу да се разнасят развълнувани викове. Някой наду на няколко пъти полицейска свирка. Влакът пристигна в станцията и мотрисата му забави точно пред гърлото на тунела. На перона, близо до предната част на влака, вече се събираха мъже, някои от тях в униформи. Един застана на колене и прониза треперещо мрака на тунела с лъча на фенерчето си. Флойд се притисна плътно към тухлената стена само на няколко сантиметра от търсещата светлина.