— Ето — каза Оже. — Проход в стената. Видя ли го?
— Да. — Флойд погледна назад. Гласовете бяха на не повече от девет или десет метра зад тях.
— Отвори я със сила. Мушни ме вътре. После си спасявай кожата.
Флойд улови фенерчето със зъби. Остави Оже облегната на стената, запъна с рамо старата дървена врата и я налегна с цялата си сила. Вратата се отвори. Започна да помага на Оже да мине през нея, като се надяваше тя да знае какво прави и почти си беше повярвал, че е така. Сетне нещо рязко го отхвърли назад и го накара да се просне напряко през релсите. Усети как гръбнакът му се стоварва върху твърдото желязо. Фенерчето изпадна от устата му и изтрака върху стоманата сред звън от натрошено стъкло.
Пистолетът се изтърколи от пръстите му.
Флойд с мъка си пое дъх. Още не бяха пуснали тока. Размърда ръце, опитвайки да се изправи. Едва различима в обгръщащия ги мрак, над него се издигаше формата на дете. То заби обувката си в ръката на Флойд, за да му попречи да достигне пистолета. Виждаше само толкова, колкото да различи вампирската усмивка на лицето му, хлътналите му бузи и мъртвите, дълбоки очни ями. Светлината от преследвачите им попадна върху детето и го накара да замръзне като статуя. Гледаше право в мъжете. Изсъска като змия и нещо проблясна в ръката му.
Детето се раздвижи, насочвайки дулото на малкото си оръжие по протежение на тунела към преследвачите им. Оръжието стреля, изплювайки няколко куршума с едно-единствено кратко избухване.
Флойд чу как един от мъжете изкрещя от болка, а миг по-късно над главата му засвистяха куршумите на ответния залп. Никой не улучи детето, което за пореден път насочи оръжието си и произведе нов взрив от последователни изстрели, като косеше вляво и вдясно с дулото хората. Флойд чу още викове от болка и писъци. По земята падаха фенерчета и светлината им безмълвно умираше.
Като изпъшка от усилие, той успя да издърпа ръката си изпод крака на детето. Пръстите му докоснаха за миг ръкохватката на пистолета, протегнаха се отчаяно и успяха да придърпат оръжието малко по-близо. Сетне го уловиха по-сигурно. Насочи пистолета, като придържаше китката си с другата ръка. Детето погледна надолу и в същия миг самодоволното му изражение се замени с изумление.
Флойд натисна спусъка. Пистолетът изщрака в ръцете му. Не последва изстрел.
Усмивката отново плъзна по устните на детето. То сведе дулото на собственото си оръжие към Флойд. Пръстите му се бяха увили около дръжката като бледи змиорки.
Разнесе се още един взрив от остри изпуквания.
Детето се разтърси като кукла, надигнато във въздуха, докато куршумите разкъсваха тялото му. Оже продължи да стреля и не отдели пръста си от спусъка, докато оръжието й не замлъкна. Дулото му грееше нажежено. Останките на детето — нарязани дрехи и плът, смесени в неотличима маса — плеснаха на пода на тунела като пържола на месарски тезгях.
Флойд се изправи със залитане на крака и последва Оже през прохода в стената.
— Флойд, не можеш да влезеш по-навътре.
— Смяташ, че бих си опитал късмета навън ли? Сигурно си мислят, че аз съм стрелял!
— Повярвай ми, дори и така е по-добре да останеш навън и да се опиташ да се разбереш с тях.
— Само че първо ще стрелят и чак тогава ще ме разпитват.
Тя нададе вик от безсилие.
— Ако ме последваш, ще нагазиш в много дълбоки води.
— Мисля да се пробвам.
— Тогава затвори вратата, преди онези мъже да са ни последвали тук.
Той изпълни нареждането.
— Мислиш ли, че ни видяха да влизаме?
— Не зная — отговори тя. Гласът й бе отслабнал. Дишаше хрипливо и накъсано. — Но ще искат да разберат какво е станало с нас. Ще разгледат всичко под лупа в тунела. Със сигурност ще открият вратата.
— В такъв случай се надявам да имаш друг изход оттук.
— Аз също.
Намираха се в далеч по-тесен тунел, по чийто под не се забелязваха релси. Във вътрешността му едва ли би се побрал влак. На самия Флойд се налагаше да стои приведен, но дори по този начин главата му постоянно драскаше грубата повърхност на тавана. Оже го поведе нататък, като само от време на време спираше, за да събере сили.
— Имахме късмет — каза тя. — Децата вече не виждат много добре на тъмно. Зрението им отслабва със старостта.
— На колко години са?