— Тогава ще търсим приблизителна точка.
— Може да бъде навсякъде, скрита под каквато и да е форма. Може да е телефонен номер, или нещо не толкова очевидно.
— Но тези числа трябва да бъдат все някъде. Възможно ли е да са ги скрили в нещата, които е изпращала у дома Сюзан Уайт?
— Тя беше на наша страна, Флойд.
— Не казвам, че е подозирала какво пренася. Просто, че несъзнателно се е оказала куриер за лошите.
— Все пак си остава безнадеждно начинание. Дори да знаехме със сигурност, че цифрите са били някъде сред онези документи… откъде да започнем? Координатите може да са записани в най-малката микроточка, или сред телефонните номера в обявите на вестник.
— Казвам само, че трябва да направим нещо.
— Съгласна съм — отвърна тя, — но може би засега основният ни приоритет е някой да ни спаси.
Нещо привлече вниманието й: незначителна промяна в характера на светлината, нахлуваща в кабината. Все още се въртяха, Слънцето продължаваше да наднича при всяко обръщане през илюминатора, ала сега към тази светлина се бе прибавило и розово сияние, което не отслабваше, сякаш транспортният съд бе обвит в свое собствено зарево.
— Още ли си на мнение, че някой ще дойде да ни прибере? — попита Флойд.
— Със сигурност ни търсят — отговори Оже.
— Дори и взривяването на тази луна да не е било част от първоначалния план?
— Някой пак ще иска да разбере какво се е случило с нас. — Ала дори докато произнасяше последното, усещаше как последните остатъци от увереността й започват да се изпаряват. Съществуването на портала в хипермрежата се пазеше в дълбока тайна. Повечето от онези, които знаеха за него, вероятно се бяха оказали в капан на Фобос по време на атаката.
— Оже?
— Мисля, че май имаме далеч по-голям проблем, отколкото очаквах. Авелинг и Бартън са мъртви. Като се изключат Ниагара и Калискан, нямам представа кой още би могъл да знае за нас.
— Ниагара и Калискан?
— Ниагара е слашърската ни къртица, човекът, който ни захранваше с технологични познания, за да успеем да приведем в действие портала на Фобос. Калискан е човекът, който ме изпрати да прибера вещите на Сюзан. Ниагара може и да е бил на Фобос, когато луната е експлодирала, но Калискан вероятно още се намира в Плетеницата.
— Тогава можем само да се надяваме, че не те е забравил.
— Флойд, има нещо нередно в цялата работа. — Тя затвори очи, за да приглуши внезапно усилилата се остра болка в рамото си. — Колкото повече мисля за случилото се, толкова повече се убеждавам, че нищо не е било плод на случайността.
— Кое по-точно?
— Колапсът на прохода. Вярно, връзката беше изключително нестабилна, но роботът можеше спокойно да компенсира. Не е възможно да не е успял да затвори гърлото съгласно изискванията на процедурите за безопасност.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че роботът е бил изпратен там, за да унищожи връзката.
— Но той ти помогна.
— Да — каза тя. — И вероятно наистина възнамеряваше да спаси живота ми. Предполагам, че дори не е имал представа, че някой е променил инструкциите му. Заповедта за саботаж вероятно е била заровена дълбоко под повърхностния програмен слой.
Розовото зарево се усилваше: покрай бронираната рамка на илюминатора се протягаха ярки игриви пръсти. Оже не успяваше да се отърси от усещането, че нещо не е наред, но не успяваше да си обясни какво.
— Защо му е на някой да саботира връзката, ако това е единственият път обратно до Париж? — попита Флойд.
— Точно това ме тревожи най-много. Не просто защото навежда на мисълта, че някой в организацията е искал да прекъсне връзката, но също и понеже това значи, че връзката вече не е необходима на слашърите.
— Защо биха се отказали от нещо подобно?
— Не биха — отвърна Оже. — Не и ако вече не разполагаха с друг начин да се доберат до Париж.
— Искаш да кажеш, че вече разполагат с координатите на АГС-а?
— Или това, или скоро ще ги получат.
Неосъзнатата тревога на Оже най-после успя да си пробие път на челно място сред замъглените й от болката мисли. Внезапно усети как изстива от ужас. Дори пронизващата болка от раната вече не беше способно да я притесни толкова силно.
— Флойд, ще ми направиш ли една услуга? Ще се покатериш ли да надникнеш още веднъж през илюминатора?
— Защо? Мислиш, че навън има някой?