— Остава обаче дребната подробност как да счупиш черупката — произнесе Касандра. — Аха… един момент. Вече говорихме по този въпрос, нали?
— Кражбата на антиматерийния двигател от „Двадесети“ — кимна Оже.
— И това ще бъде тяхното… как го нарекохте? Устройство „Молотов“?
— По всичко изглежда така.
— Няма начин неотениците да са измислили това сами — каза Касандра. — Вярно е, че са изобретателни и умни, но не умеят да планират стратегически, особено за период от двадесет и три години. Имало е и други посветени.
— Вече знаем за Ниагара.
— Да, но той не е разполагал с лесен начин да комуникира с тях. Тези деца са се нуждаели от водач и координация, някой, който да им дава заповеди. Някой възрастен слашър, например.
— Не — възрази Оже, — не и ако не са се подготвили да живеят без машини. За военните бебета това не е било проблем, те са чисто биологични, без импланти. Но никой като теб не би могъл да премине през сензора с цялата тази нанотехнология в тялото.
— Тогава обикновен човек: някой като брата на Калискан.
— Възможно е, стига да е решил да стане предател.
— А ако е имало един, нищо не пречи да са били повече — каза Касандра. — По време на окупацията много хора загубиха живота си или изчезнаха безследно.
— Възможно е все още да са живи — съгласи се Оже, — да живеят в АГС обекта и да променят курса на историята.
— Но защо им е да го правят? — попита Касандра.
— За да задържат развитието им. За да попречат на хората на Флойд да достигнат технологично равнище, което да застраши по-големия план.
— С достатъчно време и постепенно натрупващи се случайни промени двете времеви линии биха се разклонили — кимна Касандра. — Но откъде си сигурна, че е имало съзнателна намеса?
— Защото всичко е прекалено подозрително. Във времевата линия на Флойд Втора световна война така и не е имало. Който е минал през портала преди двадесет и три години, е знаел достатъчно за събитията през хиляда деветстотин и четиридесета година, за да ги промени. Всичко, което се е искало от него, е било да предаде правилната разузнавателна информация на правилните хора. Критичният момент е била инвазията на немските сили през Ардените. В нашата времева линия за малко не са претърпели провал, но съюзниците така и не са си дали сметка колко уязвими са били напредващите части. Никой не предприел нищо. Но във времевата линия на Флойд са го сторили. Вдигнали са бомбардировачите във въздуха и са набили танковете в калта. Немската инвазия срещу Франция била спряна.
— Тоест втората глобална война така и не се е състояла. Предполагам, че благодарение на това са били пощадени милиони човешки животи.
— Най-малко.
— Това не е ли хубаво?
— Не — каза Оже, — защото са били пощадени, за да могат по-късно да бъдат пожертвани милиарди. Чисто клинична интервенция. Спасяването на човешки животи няма нищо общо. Единствената им мотивация е била да задържат колкото може по-дълго онези хора на тъмно.
— Значи вече е било извършено престъпление. Децата скоро ще умрат от старост. Но техният водач — или водачи — трябва да бъде открит и изправен пред съда.
— Тогава вие също трябва да разберете къде е АГС-а — каза Оже, — преди едно престъпление да доведе до друго.
— Съюзниците на Ниагара сигурно се канят да действат — произнесе замислено Касандра. — Нямаше да предприемат акцията срещу пътническия кораб, освен ако не бяха готови да атакуват АГС обекта. Опасността е сериозна.
— Ти го каза, хлапе — коментира Флойд.
— Колкото повече разсъждавам по въпроса — каза Касандра, — толкова повече започвам да се чудя дали нападението срещу Плетеницата и Земята не е тактика за отвличане на вниманието. Въобще не им е притрябвала старата, съсипана Земя. През цялото време не са отделяли очи от голямата награда.
— Трябва да ги спрем — произнесе Оже.
— Съгласна съм — кимна Касандра. — Но мислиш ли, че Калискан ще може да помогне? И може ли изобщо да му се има доверие, ако брат му наистина е предател?
— Той смята брат си за мъртъв — отвърна Оже. — Склонна съм да му повярвам. Но пък и не можем да си позволим да не му вярваме. Разполага със сериозни връзки, включително и със съюзници в Политите.