Касандра изгаси двигателите, за да пестят горивото.
— Всичко е наред — каза тя.
— Добра работа — обади се Оже. — А сега направи още един фокус. Можеш ли да отвориш канал за връзка с Калискан?
— Секунда.
Един от екраните премигна, след което се изпълни с лицето на Калискан. Той отметна несресаната бяла коса от потното си чело.
— Подсигурени ли сте? — попита.
— Да — отговори Оже. — Но не зная дали в совалката е останало достатъчно гориво, за да се издигнем в орбита. — Тя погледна Касандра, която на свой ред сви рамене и махна нерешително с ръка.
— Колко души сте на борда? — попита той.
— Трима — отговори тя — плюс товара. Но Касандра се надява да се върне със совалката. Само аз и Флойд трябва да дойдем с вас.
— При мен ще има място за трима ни и товара. Ще успеете ли да прекосите площадката?
— Зависи каква е гъстотата на фуриите — отговори Оже.
Той отмести очи, консултирайки се с някакъв скрит прибор:
— Достатъчно ниска. Няма да бъде проблем, ако носите скафандри. Не са необходими специални предпазни мерки. Само си гледайте в краката.
— Защо ни доведохте дотук? Искам да кажа, разбирам защо в орбита едва ли щеше да бъде особено безопасно…
— Именно заради гъстотата на фуриите, Оже. Големите машини никога не се вдигат толкова нависоко. Уродливото чудовище на мосю Айфел е най-безопасното място в града.
Тридесет и пет
Флойд и Оже излязоха на скосената площадка. Непрестанното движение на облаците над тях създаваше замайващото усещане, че цялата платформа е избрала точно този момент да се преобърне. Флойд никога не се бе справял особено добре с височините, а настоящото им положение като че побираше в себе си всеки ужасяващ кошмар, който някога бе имал. Крачеха през хлъзгава, наклонена, неустойчива повърхност, осеяна с дупки и поддаващи участъци почти на триста метра във въздуха… в силен вятър… в тежки костюми, затрудняващи зрението, жестовете и придвижването и на всичко отгоре носеха четири големи, тежки кутии, натоварени с вестници, книги и грамофонни плочи.
— Добре ли си, Флойд? — попита Оже. Гласът й звучеше неестествено и пронизително в подводничарския шлем, който слашърката бе нахлузила върху главата му.
— Погледни го от тази страна, Оже: когато за последно станах от леглото си, залитането из оплетените развалини на Айфеловата кула не беше едно от нещата, които смятах да направя преди залез-слънце.
— По-весело, Флойд. Помисли си само за страхотните истории, които ще има да разправяш.
— Опитвам се да си представя веселбата, която ще падне, докато открия някой достатъчно луд, че да ми повярва.
Със страховито и нарастващо скърцане на обтягащо се желязо площадката внезапно се олюля и ъгълът, под който се бе наклонила, видимо се увеличи. Към тях с пронизително дрънчене се затъркаляха отломки. Флойд се хвърли настрани, успявайки да изпусне една от кутиите. Преди да смогне да я улови, една подпорна греда се плъзна покрай него, закачи я странично и я повлече по пътя си. Докато отчаяно опитваше да се хване за нещо неподвижно — нещо, което да му попречи да поеме надолу заедно с кутията, — видя как тя достигна до ръба на площадката и се изсипа в открития въздух. Над небето на Париж полетяха книги, списания, вестници и грамофонни плочи.
— Флойд! Добре ли си? — извика Оже.
— Всичко е наред… но току-що изгубих една от кутиите.
Чу я как изруга, но като че ли успя да потисне гнева си.
— Няма какво да направим. Но ми се струва, че цялата структура е на път най-после да се предаде. Навярно се дължи на тежестта на корабите.
Хоризонтът се разцепи от една още по-ярка светкавица.
— Мисля, че наближава електрическа буря — отбеляза Оже. — Наистина ми се иска да се измъкнем оттук, преди да ни е връхлетяла.
— На мен също — отговори задъхано Флойд, докато се изправяше. — Изгледът и без това ми омръзна прекалено бързо.
Корабът на Калискан се бе приплъзнал по-близо до тях, преди разрушената асансьорна шахта да прекрати движението му. Отрязаната желязна клетка на асансьора се подаваше над пода. От мястото си Флойд виждаше рампа със стъпала, спусната от сребристия нос на кораба. Нечия облечена в скафандър фигура се бе навела през горния край на рампата и им махаше с облечената си в ръкавица ръка да се приближат. Сетне фигурата тръгна надолу по стълбите, пресрещайки Оже на половината път. Тя му подаде първата от двете кутии, след което го изчака да я качи в кораба и да дойде да вземе втората. Сетне пресече разстоянието обратно до Флойд и му помогна с последната кутия. Той тръгна след нея по стълбите на рампата и когато достигна до облечената в скафандър фигура, най-после успя да разпознае през стъклото на шлема му мъжа, когото бе виждал на екраните на слашърите. Калискан.