— По някое време вчера бих се съгласил с теб.
— А сега?
— Вече имам известни подозрения, че в крайна сметка може и да излезе нещо. Заради думите на онзи съсед. Имало е нещо скрито-покрито със сигурност.
— Е, какво точно ти е казал съседът? — попита Флойд, докато ядеше намазаната филия.
Кюстин затъкна салфетка в яката си:
— Разговарях с всички наематели, които успях да намеря снощи. Бланшар смяташе, че ще си бъдат у дома, но двама липсваха, или най-малкото бяха излезли, когато започнахме разследването. Мога да ги потърся по-късно; най-малкото ще можем да спечелим още време.
— Съседът — напомни му Флойд.
— Млад мъж, студент по право. — Кюстин отхапа от намазаната с конфитюр филия и докосна деликатно крайчетата на устата си със салфетката. — Оказа се дружелюбен. Всъщност до един се оказаха дружелюбно настроени, когато се оказа, че си нямат вземане-даване с Ке. А и след като става дума за убийство… — Той размаха филията, за да подчертае думите си: — Не можеш да им затвориш устите, щом веднъж решат, че е вероятно да се окажат важни свидетели в такова разследване.
— Какво точно спомена студентът по право?
— Не я познавал много добре, но каза, че се прибирал в най-различни часове на деня и пътищата им рядко се пресичали. Обикновено си кимвали и нищо повече, такива ми ти работи.
— Харесвал ли я е?
— Вече си има годеница, доколкото успях да разбера.
— Звучи ми така, сякаш показанията му не си струват особено труда. Какво толкова ти е доверил за нея?
— Онова, което е чул — обясни Кюстин. — Знаеш какви са тези сгради… стените са тънки като хартия. Винаги когато си била у дома, го е научавал от първа ръка, не е можела да направи и крачка, без дъските на пода да изскърцат.
— И това е всичко?
— Не. Чувал шумове, странни звуци — продължи Кюстин, — сякаш някой много тихо свирел една и съща нота на флейта или някакъв струнен инструмент, отново и отново.
Флойд се почеса замислено по главата:
— Бланшар каза, че никога не я е чувал да слуша музика, нито по радиото, нито на онзи стар грамофон. Но спомена шумове.
— Именно. А човек би си помислил, че щеше да забележи, ако е държала някакъв инструмент в стаята си, нали така?
— Значи не е било музикален инструмент. Какво друго? — продължи замислено Флойд.
— Каквото и да е било, трябва да е идвало от радиото. Както ми го описва студентът, на мен лично ми се струва, че е било код. Каза, че чувал дълги ноти и къси ноти, а понякога долавял повторение, сякаш определена част от съобщението се повтаряло.
За пръв път тази сутрин Флойд започваше да се чувства напълно разбуден.
— Искаш да кажеш, нещо като морзов код?
— Сам си прави заключенията. Разбира се, студентът не проявил достатъчна доза любопитство, че да запише звуците. Чак когато разбрал за смъртта й, отново си спомнил за тях, но дори тогава не им отдал достатъчно голямо значение.
— Така ли?
— Учи трета година, през това време е сменил най-малко десет квартири. Твърди, че би се учудил, ако някой от съседите му не е имал поне един странен навик. И че след известно време се научаваш да не обръщаш внимание на такива неща. Дори сам признава, че обичал да си прави гаргара и че е чувал някои от съседите му да коментират колко странно е да го чуеш в два през нощта.
Флойд довърши хляба и кафето си.
— Налага се да се върнем в стаята й. И този път ще я разгледаме от горе до долу.
— Сигурен съм, че Бланшар ще бъде радостен да ни пусне вътре, ако му се стори, че го правим в интерес на разследването.
— Може би. — Флойд се изправи, като потърка брадата си и мислено си напомни да се обръсне, преди да излезе навън. — Но засега предпочитам да не бързаме много със заключенията. Не искам да се вълнува излишно от идеята, че е възможно да е била шпионин.
Кюстин го погледна с многозначителен блясък в очите:
— Но го обмисляш, нали? Най-малкото вече се заиграваш с предположението?
— Хайде засега да се придържаме към конкретните доказателства, в това число свидетелите от първа ръка. А другите наематели? Научи ли нещо от тях?
— Нищо полезно. Един спомена, че е забелязал странно момиченце, навъртащо се наоколо в деня на инцидента.
— По какъв начин странно?
— Твърдеше, че детето изглеждало болнаво.
— Ами тогава — заяви с широк жест на ръката — да обградим обичайните заподозрени болнави деца. И случаят е приключен. — В същия момент обаче не му даваше мира споменът за момиченцето, което бе излязло от сградата на Бланшар предишната вечер. — Не можем да говорим за конкретна връзка със случая, нали?