— Бланшар също спомена странни звуци. Не мисля, че и на двамата им са се причували неща.
— В такъв случай радиото трябва да е развалено.
— Може би. Виж тук.
Кюстин коленичи и проследи погледа на партньора си.
— Просто килим, Флойд. Обикновено ще ги откриеш в домовете на хората.
— Имам предвид следите по килима, умнико — отговори дружелюбно Флойд, сочейки двете драскотини на разстояние една от друга горе-долу колкото ширината на радиоапарата. — Не зная дали са отскоро, или не. Забелязах ги още вчера… килимът беше набран… но досега просто не успявах да събера две и две.
— А сега си мислиш, че…?
— Бих казал, че са се появили, след като някой е издърпал радиото надалеч от стената.
— Явно са бързали, щом са свършили толкова зле работата.
— Точно същото реших и аз. — Флойд потупа Кюстин по гърба. — Да хвърлим един поглед?
— Няма да навреди.
— Първо се увери, че вратата е затворена. Не искам старецът да изникне отнякъде и да ни завари, докато се суетим тук. Като нищо ще му хрумнат разни идеи.
— Заключено е — отвърна Кюстин, след като провери.
Двамата застанаха от двете страни на апарата и го отместиха с общи усилия надалеч от стената, като внимаваха да не оставят допълнителни следи по килима. Работата си беше за двама и Флойд не се съмняваше, че здравата би се изпотил, ако и Кюстин не му помагаше.
— Гледай — каза той, когато надникнаха в образувалото се пространство от около половин метър зад радиото. — На пода има три винта и дървени стърготини, подсказващи, че са били извадени насила.
Кюстин гледаше през рамото му, приближил носната си кърпа към носа, за да не вдишва прахта.
— Някой е пипал тук — заяви той.
— При това набързо. — Флойд докосна тънкия дървен панел на гърба на радиото, който до този момент висеше свободно на единствения си винт. — Едва ли е щяло да му отнеме повече от пет минути да ги отвинти, но който и да е бил, очевидно не е имал време да търси отвертка. Вероятно е изкъртил капака с нещо, за да се добере по-лесно до вътрешността.
— Добре че съм си взел отвертката тогава — каза Кюстин и отиде да донесе куфарчето. Винаги имаше комплект с ключарски инструменти подръка, независимо по какъв случай работеха.
— Виж дали можеш да го свалиш — предложи Флойд.
Кюстин демонтира последния винт и шперплатовият капак най-после се изхлузи освободен, разкривайки вътрешността на апарата.
— Това е… любопитно — произнесе Флойд.
— Хайде — обади се Кюстин. — Да го обърнем към светлината. Трябва да го огледам по-добре.
Извъртяха радиото, така че отворената задна част да сочи към прозорците на балкона. Един лъч от утринното слънце прониза стаята, пресечен от малки танцуващи прашинки, и падна върху разкритото сърце на апарата, отразявайки се в гнездо от оплетени жици, стъклени лампи и емайлирани части. Практически цялото пространство във вътрешността бе натъпкано с електрически компоненти, оплетени в безкрайни възли и привиден хаос.
— Не прилича на нито едно радио, което някога съм виждал — обади се Кюстин. — По-скоро ми напомня на налудничав образец на модерно изкуство, нещо, заради което би дал добри пари само за да постоиш пред него, да гладиш брадичка и да изглеждаш замислен.
— Може би в крайна сметка наистина е била шпионин — отговори Флойд.
— Но какво е това? Какво е правела с него?
Флойд изключи апарата, след което предпазливо пъхна пръст в бъркотията от кабели, като внимаваше да не размести нещо. Някои от жиците бяха разхлабени, забеляза той: оголените им метални краища искряха на дневната светлина и веднага се забелязваха местата на бучките припой, където кабелите бяха изтръгнати от по-големите електрически части.
— Нищо не разбирам — каза той. — Но ти имаш по-добра представа от тези неща. Виждаш ли някакъв смисъл?
— Зависи какво имаш предвид под „смисъл“ — отговори Кюстин. — Естествено, разпознавам повечето от частите. Филтриращи кондензатори тук… двойка блокиращи кондензатори там… обичайните радиолампи ей оттатък… а това според мен е променлив кондензатор с две плочки. Стандартни части, откровено казано; странното обаче е, че са натъпкани в толкова тясно пространство. Едва ли е имала нужда от специална доставка; десетина радиоапарата, и е разполагала с всичко необходимо. — Той се усмихна. — Разбира се, като изключим научната степен по електроинженерство и твърдата ръка, докато е боравела с поялника.