— Естествено — обади се Кюстин. — Но в крайна сметка е въпрос на налучкване. Ако до края на следобеда не съм стигнал доникъде, се съмнявам, че по-нататъшните усилия в тази посока биха променили нещо. — Той почака няколко секунди. — Флойд? Чу ли изобщо една дума от онова, което казах?
Флойд откъсна поглед от прозореца.
— Съжалявам.
— Отново мислиш за Грета, нали?
— Всъщност — отговори Флойд — мислех за момиченцето от другата страна на улицата.
— Не забелязах никакво момиченце на идване.
— Защото не беше там. Сега обаче изглежда наблюдава тази стая.
Той позволи на завесата да се отпусне. Не можеше да го разгледа достатъчно подробно, за да го сравни с момичето, с което се бяха разминали предната вечер. Ала в начина, по който светлината падаше върху лицето й имаше нещо, от което ти се искаше да извърнеш очи.
— Не вярваш сериозно, че едно дете може да има нещо общо с убийството, нали? — попита Кюстин.
— Разбира се, че не — отвърна Флойд.
Двамата слязоха по стълбите и се насочиха към матиса. По времето, когато стигнаха до колата, момиченцето беше изчезнало.
Осем
Совалката на Оже се откъсна от „Двадесети век ООД“ и полетя приблизително в посоката на Марс. Тя притисна лице до стъклото на един от илюминаторите, усещайки как вибрациите преминават през всичките й кости, докато совалката маневрираше със заекване и пухтене със спомагателните си двигатели. Въпреки че имаше съвсем смътна идея накъде я водят — или по какъв начин задачата й се вписваше в историята на Питър, — все пак се радваше, че напуска ограниченото пространство на пътническия кораб. Само след пет дни на борда очарованието му се бе стопило застрашително и дори обиколката на машинното отделение и разглеждането на последния работещ с антиматерия двигател в Слънчевата система не й беше предложила повече от час умерено (и откровено казано, ужасяващо) разнообразие. Марс поне бе назрял от възможности и в този момент Верити тръпнеше от нетърпеливо очакване, докато бонбоненокафявото лице на планетата ставаше все по-голямо. Досега не беше идвала на Марс, и не просто поради липсата на средства. Винаги бе смятала, че в туристите, предприемащи пътуването, има нещо отвратително; някаква нездрава нужда да се окъпят в ужаса на случилото се на планетата. Сега обаче, след като така или иначе пристигаше тук по чуждо нареждане, можеше да види всичко и със собствените си очи.
Оголената зона започваше южно от басейна Елада и на север достигаше до Сидония, заобикаляйки осеяните с кратери възвишения на Арабия Тера. Между полюсите останалата част от Марс беше покрита с прашни синьо-зелени отсенки: обширни прерии от устойчива генетично модифицирана растителност, засадена преди повече от сто години. Каналите прорязваха повърхността на планетата с лазерна прецизност и искряха едва забележимо с отразена слънчева светлина.
Около центровете и разклоненията на иригационните съоръжения Оже успяваше да различи белезникавите очертания на градове и населени места, колебливите драскотини на пътищата и въжените линии на дирижаблите. Виждаха се дори леки следи от облачета и една шепа шестоъгълни езера, сгушени едно до друго като клетки в пчелен кошер.
Ала между Елада Планиция и Сидония нито растеше, нито можеше да оцелее нещо. Дори бездушните облаци предпочитаха да заобикалят района. Положението си оставаше все същото от двадесет и три години насам, още от последните дни на кратката, но ожесточена война, избухнала между трешърите и слашърите по въпроса за правата върху Земята.
Оже почти не си спомняше войната. Като дете я предпазваха от повечето лоши новини. Ала оттогава наистина не беше изминало чак толкова време и наоколо се носеше усещането за неуредени сметки. Замисли се за Калискан, изгубил брат си в битката за Фобос. Вероятно за него войната бе нещо, случило се едва вчера. Как беше възможно да приема участието на слашърите в мисиите на Земята, при положение че му бяха отнели толкова много? Как успяваше да запазва мисълта си толкова спокойна, толкова политическа?
Последва нова серия от по-меки маневри, след което — без всякакво предупреждение — Оже видя как изгледът й към Оголената зона се замества от поръбените с машинни елементи стени на дока за скачване. Само за миг, преди окончателно да хлътнат в площадката, успя да зърне далечната безвъздушна крива линия на хоризонт от изключително тъмна скала.