— Не, защото не можем да рискуваме културно замърсяване — поправи я Авелинг. — Анализирани под правилен ъгъл, документите лесно могат да издадат произхода на Уайт. Нямаме представа колко непредпазлива е била. Докато не ги получим, оставаме на тъмно.
Скелсгард погледна Оже:
— Предполагам, че онова, което се опитвам да кажа, е… пази се, става ли? Просто влез и свърши работата. Искаме да се върнеш цяла.
— Наистина ли? — попита Оже.
— О, разбира се. Представяш ли си какво ще ми бъде по обратния път, ако имам само Авелинг за компания?
Девет
Когато Флойд откара Кюстин и тежкия му куфар с инструменти до апартамента на Сюзан Уайт, средата на сутринта вече преваляше. Кюстин не спираше да го изненадва: този човек можеше да се справи с всичко, независимо дали ставаше въпрос за ремонт на матиса, поправка на водопроводната инсталация в апартамента им или разгадаване на заплетените тайни в търбуха на радиоприемника на мъртъв шпионин. Флойд разбираше малко от поправка на корабни съоръжения, но възможностите му се простираха някъде дотам. На няколко пъти бе разпитвал Кюстин откъде идваха неговите умения, ала единственото обяснение на французина беше, че определени умения при боравенето с електричество и метал често се оказвали от неоценима полза, когато провеждаш разпити в Криминалния отряд.
Флойд не поиска да узнае повече.
Почака в колата, докато пускаха Кюстин и барабани известно време с пръсти по волана, преди фигурата на французина да се появи в рамките на прозореца на петия етаж. Кюстин не очакваше да постигне някакви резултати преди средата на следобеда, но се бяха разбрали да се чуят около два часа.
Флойд излезе от улицата на Бланшар и пое към Монпарнас, провирайки се през по-малките улички, докато не откри къщата, в която бе оставил Грета предната вечер. На дневна светлина му се стори по-жизнерадостна… донякъде. Грета отвори вратата и го придружи до оскъдно заредената кухня, където го бе пуснала Софи вчера.
— Свързах се с телефонната компания — каза Флойд. — Апаратът ви вече трябва да работи.
— Наистина работи — отвърна изненадано Грета. — Някой звъня само преди час, но бях толкова разсеяна, че почти не му обърнах внимание. Как ги убеди да го пуснат? Тя все още не може да си позволи да им плати.
— Казах им да прехвърлят задълженията на моята сметка.
— Така ли? — Грета наведе глава. — Колко ужасно почтено от твоя страна. Едва ли се въргаляш в пари.
— Не бери грижа. Едва ли ще… — Гласът му заглъхна.
— Едва ли ще продължи дълго? — довърши вместо него тя. — Не, прав си. Няма.
— Не исках да прозвучи грубо.
— Всичко е наред. — Сега тя звучеше така, сякаш се сърдеше сама на себе си. — Просто си го изкарвам на първия срещнат. Не го заслужаваш.
— Не бери грижа. От моя гледна точка вършиш чудесна работа. Как е Маргьорит днес?
Тя намаза с мед една препечена филийка с масло.
— Според Софи също като вчера. Докторът вече й е направил дневната инжекция с морфин. Не зная защо не й го дават по-рано. Поне ще се наспива добре през нощта.
— Сигурно се тревожат, че може да се наспи прекалено добре — каза Флойд.
— Не мисля, че това е лошо нещо — произнесе тихо Грета. Днес бе облечена изцяло в бяло, дори косата й бе привързана с бяла панделка, която лъщеше ослепително като в реклама за перилен препарат. Подаде му филийката и облиза пръсти като малко момиченце. — Благодаря ти, че снощи остана с мен, Уендел — каза. — Беше мило.
— Някой трябваше да бъде до теб. — Той захапа препечената филийка, като я наведе, за да не се разлее медът по ризата му. — Като заговорихме за Маргьорит… Нещо против да мина да я поздравя? Знам какво каза снощи, но наистина искам тя да знае, че я подкрепям.
— Може дори да не си спомни за теб.
— Не изключвам тази възможност.
— Е, добре — произнесе тежко Грета. — Предполагам, че умът й в момента е достатъчно ясен. Но не оставай прекалено дълго, става ли? Лесно се уморява.
— Ще гледам да бъда кратък.
Тя го съпроводи нагоре по стълбите. По пътя Флойд довърши филийката. Докато прекосяваше площадката, дъските на пода проскърцваха. Грета открехна вратата за спалнята, промъкна се вътре и известно време разговаря тихо с Маргьорит. Флойд чу как старицата й отговори нещо на френски. Не говореше друг език, даже немски. Беше родена в Елзаския район, както бе споделила веднъж Грета, и се беше оженила за немски майстор на шкафове, починал в средата на трийсетте. У дома бяха разговаряли само на френски.