— Не. Нямам никаква представа.
— В много отношения бяха приятни времена — продължи Маргьорит. — Депресията беше свършила. Всички имахме повече пари. Имахме какво да ядем. Обличахме се по-хубаво. Слушахме забавна музика. Можехме да си позволим кола и почивка в провинцията поне веднъж годишно. Имахме радио и грамофон, дори хладилник. Ала се усещаше и нещо злокобно. Долавяше се подмолната омраза, бълбукаща точно под повърхността. — Тя обърна глава към племенницата си. — Тъкмо омразата доведе Грета в Париж.
— Фашистите си получиха заслуженото — каза Флойд.
— Съпругът ми живя достатъчно дълго, за да види как тези чудовища идват на власт. И прозря през лъжите и обещанията им, веднага разбра, че се опитват да се доберат до нещо отвратително и долно в човешкия дух. Нещо, което всички ние имаме в себе си. Искаме да мразим онези, които не са като нас. Трябва ни само повод, нечий шепот в ушите.
— Не всички сме такива — възрази Флойд.
— Точно същото повтаряха и доста добри хора през трийсетте — отвърна Маргьорит. — Че посланието да мразим ще бъде чуто единствено от невежите и от онези, които таят в себе си озлобление. Само че не се получи така. Искаше се огромно усилие човек да не се вслуша и да не допусне да бъде отровен от лъжите, а не всеки имаше тази сила. Още по-малко пък имаха храбростта да направят нещо по въпроса; наистина да се изправят срещу продавачите на зло.
— И мъжът ти бе един от тези храбреци? — попита Флойд.
— Не — каза тя. — Не беше. Бе един от милионите, които нито казаха, нито направиха каквото и да било и точно по този начин си замина в гроба.
Флойд не знаеше какво да отговори. Вгледа се в жената в леглото, чувствайки как могъществото на историята струи през нея.
— Казвам само — продължи Маргьорит, — че посланието е изкусително. Мъжът ми твърдеше, че ако подстрекателите не бъдат унищожени… изтрити от лицето на земята заедно с цялата си отрова… неизменно ще се завръщат, като бурените. — Тя докосна вестника на леглото. — И бурените отново се завърнаха, Флойд. През хиляда деветстотин и четиридесета окосихме моравата, но не разпръснахме хербицид. Двайсет години по-късно те са пак сред нас.
— Зная, че има много хора, които говорят лоши неща — рече Флойд. — Но никой не ги взима на сериозно.
— Никой не ги взимаше на сериозно и през трийсетте — възрази тя.
— Сега имаме закони — каза той. — Закони срещу омразата.
— Които не се прилагат. — Тя почука вестника с единия си изострен нокът. — Виж тази статия: младеж е бил пребит до смърт снощи, защото се е осмелил до говори срещу подстрекателите.
Гласът на Флойд внезапно прозвуча също толкова отслабнало, колкото този на Маргьорит:
— Младеж?
— Близо до железопътната гара. Намерили са тялото му вечерта.
— Не!
Грета улови ръкава му:
— Трябва да тръгваме, Флойд.
Той не успяваше да произнесе и дума.
Маргьорит сгъна вестника и го отблъсна от себе си.
— Не исках да те поучавам — каза и в тона й се долови доброта, която преряза сърцето му на две. — Просто исках да кажа, че въобще не ви завиждам. Преди двайсет години на хоризонта имаше буреносни облаци, Флойд, и сега те се струпват наново. — И сякаш внезапно бе размислила, добави: — Разбира се, още не е късно да се направи нещо по въпроса, стига достатъчно хора да проявяват заинтересованост. Чудя се колко ли човека са подминали онзи младеж вчера, докато отчаяно се е нуждаел от помощта им?
Грета полека го откъсна от леглото.
— Флойд трябва да тръгва, лельо Маргьорит.
Тя се протегна и взе ръката му.
— Много мило от твоя страна, че се качи да ме видиш. Ще се върнеш, нали?
— Разбира се — отговори Флойд, като насили една усмивка, за да прикрие неудобството си.
— Ще ми донесеш ли ягоди? Стаята ще се освежи.
— Ще ти донеса — обеща той.
Грета го поведе надолу по стълбите, без да изпуска ръката му.
— Така е с нея — каза, когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, че да не може да ги чуе. — Вниманието й е изострено като игла и за най-дребната новина, но дори не знае кое време на годината е. Късметлия си, че изобщо си спомни за теб. Да се надяваме, че после няма да се сети да пита за ягодите.
— Ще й намеря отнякъде.
— По това време на годината? Не бери грижа, Флойд. Вероятно няма да си спомня и дума от разговора ви, когато следващия път я посетиш.