Флойд също си бе задавал въпроса къде се вписваше Милано в цялата история.
— Само че ние нямаме тази информация — произнесе той. — Само две линии, начертани върху картата на Европа. — Той си припомни внимателно отбелязаните разстояния между трите града и буквата „L“, която оформяха линиите. — Все още не съм сигурен за какво са означенията, но определено са свързани по някакъв начин с работата, извършвана от фабриката.
— И последно — продължи Грета. — Онзи билет за влака. За нощния експрес до Берлин е и не е бил използван.
— Има ли дата върху него?
— Издаден е на петнадесети септември за отпътуване от гара „Север“ на двадесет и първи. Резервирала е спално купе.
— Умряла е на двадесети — произнесе Флойд, като си припомняше подробностите от бележника. — Бланшар каза, че му е дала кутията на петнадесети или шестнадесети… не беше сигурен точно. Вероятно току-що е била купила билета, но така и не го е използвала.
— Чудя се защо ли просто не е хванала първия влак за Берлин, вместо да си запазва място цели четири или пет дни предварително?
— Може би е имала други задачи, за които е трябвало да се погрижи междувременно, а може би се е свързала с фабриката и си е уговорила среща за определен ден. И в двата случая е знаела, че от отпътуването й я делят още няколко дни, както и че е в опасност и кутията като нищо би попаднала в чужди ръце.
— Флойд, хрумвало ли ти е, че ако някой я е убил заради съдържанието на кутията, може да повтори деянието си?
Групата, придружаваща възрастния господин, се бе отдалечила от езерото и сега инвалидната количка хрущеше по чакълената алея горе-долу по посока на Оранжерията. Отвъд тях в слънчевата светлина на Левия бряг, надвиснал над върховете на дърветата покрай Сена, се виждаше източеният силует на гара д’Орсе. Въпреки името й, бяха изминали дълги години, откакто бе изпълнявала ролята на железопътна гара. Напоследък имаше някакви смътни планове за превръщането й в музей, ала в крайна сметка градските власти бяха решили, че ще бъде най-ефективно, ако използват голямата стара сграда като затвор за изтъкнати политически престъпници. Докато гледаше затвора, нещо в спомените му най-сетне направи нужната връзка.
Той хвърли и последните трохи хляб на онези от птиците, които им бяха останали верни до последно.
— Зная, че има значителен риск. Но не мога просто да изоставя случая, защото определени хора не искат да успея.
Грета го изучи внимателно.
— Колко от решителността ти в този момент има общо с думите на Маргьорит?
— Ей — каза отбранително Флойд, — не става дума за нищо повече освен за услуга, която извършвам на клиент. Услуга, която съвсем случайно се отплаща доста добре, ако ми позволиш да добавя.
— Значи всичко опира до пари?
— Пари и любопитство — призна той.
— Всички пари на света не са достатъчни, за да ти се отплатят за счупен врат. Събери парчетата и отиди при властите. Дай им всички доказателства и ги остави да ги сглобят сами.
— Сега вече говориш като Кюстин.
— Може би Кюстин има право. Помисли, Флойд. Не влизай прекалено надълбоко. Голям мъж си, но не си особено добър плувец.
— Ще разбера, ако ми стане прекалено дълбоко.
Грета поклати глава.
— Познавам те твърде добре. Ще разбереш, че си в дълбокото едва когато започнеш да се давиш. Но какъв е смисълът да споря с теб? Гладна съм. Да се разходим по Шанз-Елизе, има едно заведение, където правят прилични палачинки. Можеш да ми купиш сладолед „Ескимо“ по пътя. А после ще ме върнеш обратно в Монпарнас.
Флойд се предаде, предлагайки й ръката си. Насочиха се по посока на булеварда. Докато крачеха, той видя как някъде в далечината пред тях вятърът преобърна нечий чадър и го издигна във въздуха.
— Как вървят нещата с групата? — поинтересува се Грета.
— Групата прекрати съществуването си, когато я напусна — отговори Флойд. — Оттогава не може да се каже, че сме затрупани с предложения.
— Бях само част от нея.
— Ти си изключителна певица и добър китарист. След теб остана голяма незапълнена дупка.
— Ти и Кюстин също сте добри музиканти.
— „Добър“ не означава много в този занаят.
— Е, в такъв случай сте по-добри от добрите.
— Кюстин може би.
— Не че ти си най-лошият басист на света. Винаги си знаел, че може да се получи, стига да го поискаш достатъчно силно.