— Което обаче не е достатъчно убедително — каза Оже.
— Слашърите не спират дотук. Има и друго статистическо свойство, известно под името Ентропия на Шанън, което дори може да ти каже колко е наситена комуникацията. При човешките езици… например английският или руският… ентропията на Шанън е от порядъка на осма или девета степен. Това означава, че ако ти кажа осем или девет думи, с доста голяма доза сигурност можеш да предположиш каква ще бъде десетата. При виковете на делфините ентропията на Шанън е в диапазона три или четири, докато драскулките по стените са седем или осем.
— С други думи, не толкова сложни, колкото човешките езици.
— Без съмнение — съгласи се Скелсгард, — но истинската им сложност може да е маскирана от грешките, които въвеждаме при декодирането им посредством сонарни образи. Или пък самите знаци са започнали да се изтриват от ерозия или някакъв друг процес, който не разбираме.
— Значи теория номер две е, че моделите са съобщения.
— Да. Може да са аналогът на пътните знаци от миналото: ограничения за скорост, временни забрани, нещо подобно.
— Не говориш сериозно.
— Още нищо не си чула, Оже. Теория номер три?
— Ха, защо не?
— Това вече не е общоприето схващане, длъжна съм да те предупредя. Теория номер три се опитва да докаже, че моделите в тунелите са някакъв вид реклама. — Оже отвори уста, ала Скелсгард не спираше: — Почакай. Изслушай ме. Донякъде, макар и доста извратен, има смисъл, стига да се замислиш. Защо една галактическа суперцивилизация да не използва рекламата? В края на краищата тя е едно от нещата, от които културата ни така и не е успяла да се отърси.
— Но рекламите… — Оже едва успяваше да задържи сериозното си изражение.
— Помисли само. Пътниците, използващи връзките на хипермрежата, са идеалната публика. Заключени и податливи на всяко обещание за разнообразие. Така и така няма къде другаде да ходят, а и пейзажът не е особено възвишен. Какво по-добро място да разположиш рекламните си съобщения? Дяволите го взели, какво не бих дала, за да разбера какво точно се опитват да ни пробутат! Може би услуги за изграждане на планети, звездно обновяване или възможност да замениш старата си черна дупка за нова?
Оже се усмихваше.
— Супернови избухват всеки ден. Застраховайте слънчевата си система.
— Или например: Млечният път ви е омръзнал? Защо не разгледате имотите ни в Големия Магеланов облак? Най-добрият изглед в локалната група… но достатъчно близо до комуналните услуги на галактическото ядро.
Оже се закиска, набирайки скорост:
— Експанзионистично настроените примати превземат съседните на вас звезди? Разполагаме с пестицидите, от които се нуждаете!
— Старият ви Бог вече не се справя добре със задачите си? Направете ъпгрейд на божеството си още сега, позвънете на… — Скелсгард също бе започнала да се киска.
— Права си. Звучи почти приемливо.
— Почти — каза Скелсгард. — И определено го предпочитам пред теория номер четири.
— Която е?
— Че стените са покрити с графити.
— Небеса. — Небеса. Наистина ли току-що беше казала „небеса“? Оже разтърси глава, като човек, който се кани да кихне. — Да не твърдиш, че на някой са му платили, за да измисли нещо подобно?
— Да. Дори има смисъл, като се има предвид Ентропията на Шанън. Ако вземем за пример човешките графити…
— Достатъчно, Скелсгард. Предпочитам да не слушам за графити, човешки или извънземни.
— Малко е потискащо, нали?
— Повече от малко.
— Е, не се тревожи — махна с ръка Скелсгард. — Не са много хората, които приемат теорията на сериозно. Съществува дребният проблем, че моделите по стените имат склонността да се изменят в зависимост от стабилността на условията. Разбира се, може да си имаме работа с изключително умни графити…
— Има ли теория номер пет?
— Още не. Но съм уверена, че някой вече е започнал работа по нея.
Оже се разсмя. Всичко, на което я бе научил академичният живот, й подсказваше, че това е самата истина. Сериозното изражение на Скелсгард още веднъж се пропука и чак когато и двете спряха да си поемат дъх от смях и изтощение, Авелинг най-после отвори очи и се вторачи в тях с безстрастния си поглед: