— Благодаря за напомнянето.
— Извинявай.
Прекосиха обменната галерия без произшествия. По-малко от час по-късно сензорите на Авелинг уловиха приближаващото гърло на излаза: слабото ехо от същия вид ударна вълна, който им бе сигнализирал за приближаването на първия транспортен съд на Фобос. Авелинг нареди на Скелсгард и Оже да затегнат предпазните колани и да се подготвят за пристигане. Последното означаваше, че с комфортната част от пътуването бе приключено. Оже си спомни ужасяващата сила, с която бе изскочил корабът на Фобос и стисна зъби в очакване на най-лошото.
Когато най-после се случи, бе по-скоро мигновено и милостиво. Едва-що зарегистрирала факта, че корабът им забавя скоростта си, тя почувства как противошоковата люлка издрънчава около корпуса. Корабът се устреми напред, преустанови полета си и отново се понесе, този път в обратната посока, докато буталата убиваха енергията на движението му. След което съвсем внезапно всичко около тях се намираше в състояние на покой, а Авелинг посягаше над главата си и щракаше различни копчета, изключвайки животоподдържащите системи.
Оже отново чувстваше собственото си тегло — безрадостно и неприятно усещане след почти трийсетчасово състояние на свободно падане. Коства й допълнително усилие дори само да вдигне ръце, за да разкопчае предпазните колани, последвано от мъчителна борба да се изправи от седалката. Мускулите й протестираха известно време, докато се протягаше, ала малко по малко сякаш се примириха и отново започнаха да изпълняват привичните си задължения.
В този момент някой почука на вратата.
— Това трябва да е Бартън — каза Авелинг.
Бартън се оказа по-младата версия на Авелинг, само дето имаше малко по-просветлено отношение към цивилните. Помогна им да излязат от кораба посредством свързващ шлюз, водещ до сферична зала с каменни стени, която доста приличаше на онази на Фобос. Около възвратния мехур имаше множество измервателни прибори и друга техника, но не и такава, която да спомага за размяната на пристигналия транспортен съд с друг — ремонтиран и подготвен за обратния път. Въпреки повредите, които бяха претърпели на идване (леки, уведоми я Авелинг), корабът просто щеше да бъде обърнат на 180 градуса и изпратен назад.
В залата на Оже бяха представени още двама души: нахакана на вид жена, военен специалист на име Ариано и друг цивилен техник, когото наричаха Рашт — мъж с лукаво изражение и жълтеникав тен. Никой от тях не приличаше на слашър, но и двамата имаха вида на хора, които са прекарали последната седмица, работейки без почивка.
— Някакви новини за другите? — попита Авелинг Ариано.
— Нищо — отговори тя. — Все още излъчваме на обичайните честоти, но никой не е правил опит да се свърже с нас.
Тъй като все още изпитваше известна несигурност в краката, Оже се подпря на някакъв боядисан в червено парапет:
— Кои други?
— Останалите ни агенти за дълбоко проникване — отговори Ариано. — Навън имаме общо осем, някои чак в Съединените щати. Изпратихме им заповед да се прибират.
— Заради случката с Уайт?
— Отчасти. Освен това връзката показва известни признаци за нестабилност и не искаме никой да остане тук за постоянно.
— За пръв път чувам за тази нестабилност — произнесе с безпокойство Оже.
— Ще издържи достатъчно дълго, че да изпълниш мисията си — отвърна Скелсгард.
— Също така се тревожим за политическата обстановка у дома — продължи Ариано. — Знаем, че нещата там стават малко горещи и че се чуват слухове за инвазия на слашърите. Ако е така, съществува опасност да загубим Фобос. Не можем да си позволим тук все още да има някой, когато това се случи.
— Допълнителен стимул да приключваме работата по-бързо — заяви Авелинг. Той щракна с пръсти към Ариано и Рашт: — Подгответе кораба за обратния път. Предполагам, че ще има товар?
Рашт стоеше до неравномерно струпана кула от кашони. Най-горният бе натъпкан с книги, списания, вестници и грамофонни плочи.
— Петстотин килограма. Още няколко прехода и ще успеем да изпратим всичко, което донесе Сюзан.
— Добре — каза Авелинг. — Натоварете го и го подсигурете. Можете да потеглите веднага щом сметнете за необходимо.
— Момент — обади се Оже. — Този кораб без мен ли тръгва?
— Шейсет часа след заминаването му ще дойде друг — обясни Авелинг с натежал от неискрена приветливост глас. — Това ти оставя поне два дни и половина да завършиш мисията. Ако се появиш по-рано с кутията, можеш просто да изчакаш пристигането на кораба тук.