— Все още не ми харесва идеята…
— Нещата ще се развият по този начин, Оже, така че се примири — каза безцеремонно Авелинг, като се обърна и сложи край на разговора.
Тримата тръгнаха по рампата, оставяйки Бартън, Ариано и Рашт да натоварят транспортния съд за обратния полет. Скоро достигнаха площадката, опасваща залата. По периферията й имаше сглобяеми кабинки, шкафчета с екипировка и контролни конзоли. В дълбоката яма под мехура бръмчаха могъщи генератори, а по земята потрепваха като пипала дебели маркучи.
Всичко пред очите й, осъзна тя, трябваше да е дошло през връзката — дори самият мехур. Първите няколко пътувания навярно се бяха оказали интересни, ако не и фатални.
— Да се освежим — предложи Скелсгард, като поведе Оже към една от кабинките. — Вътре има душ и тоалетна, както и гардероб, пълен с местно облекло. Нагласи се, но помни, че всичко, което избереш, трябва да ти бъде удобно.
— И сегашните ми дрехи са удобни.
— Но веднага щом стъпиш на парижка почва, ще се откроиш като бяла врана. Идеята е да бъдеш колкото може по-неотличима. Само намек за странност и Бланшар може да реши да предаде кутията на някой друг.
Оже се изкъпа, отмивайки тежката миризма на кораба от себе си. Чувстваше се странно разбудена. През последните трийсет часа беше спала на пресекулки, ала необикновената обстановка все още успяваше да държи умората надалеч от очите й.
Точно както бе споменала Скелсгард, гардеробът бе пълен с дрехи от същия исторически период, от който произхождаха и артефактите от 32. Докато опитваше различни комбинации, още веднъж си припомни за нелепия бал с маски на „Двадесети век ООД“, на който бе решила да се появи в опит да прогони скуката. Тук поне дрехите идваха от един и същ период, макар да нямаше никакви гаранции, че ги облича по правилния начин. Беше по-трудно, отколкото си мислеше. Напоследък модата в Плетеницата клонеше по-скоро към утилитарното и вследствие на това Оже не бе навикнала на неща като рокли и поли, дълги чорапи и обувки с високи токове. Даже на тържествени академични събития, когато всички полагаха поне някакви усилия да се преоблекат, тя бе отстоявала позицията си, появявайки се с мръсни работни дрехи. Ето че сега от нея се очакваше да мине за жена от средата на двадесети век — времена, когато дори носенето на панталони не беше често срещано явление.
Отне й половин час, но в крайна сметка се спря на комбинация, която й се струваше възможно най-неутрална, но и — по-важното всъщност — с която можеше да се разхожда наоколо, без да изглежда като пияна. Подбра обувките с възможно най-ниски токове сред предложения избор и все пак продължаваха да й се струват прекалено високи. Прибави черни чорапи и пола до коляното, в тъмносиньо на тънки сребърни райета, която й позволяваше да се придвижва без проблеми, а за комплект към първите две избра бледосиня блуза и сако от същата материя като полата. Ровейки из дълбините на гардероба, успя да открие шапка, допълваща цялостното впечатление. Подръпна се оттук-оттам, повдигна рамене и отново ги отпусна, опитвайки да накара дрехите да намерят сами мястото си. След това се погледна в огледалото и си поигра с ъгъла на шапката, като се стараеше да си се представи като анонимна жена, а не като Верити Оже в странни дрехи. Само едно имаше значение: ако забележеше себе си в дъното на някоя фотография отпреди Века на Празнотата, щеше ли да си хвърли втори поглед?
Нямаше начин да прецени. Не смяташе, че изглежда катастрофално, но и не беше сигурна дали ще успее да се смеси с каквото или когото и да е.
— Готова ли си? — повика отвън Скелсгард.
Оже сви рамене и излезе. За нейна изненада, Скелсгард също беше облякла дрехи от периода. На пръв поглед й отиваха също колкото и тези на Оже.
— Е? — попита тя, като се завъртя смутено.
— Става — отговори Скелсгард, като наклони глава, за да я огледа по-добре. — Най-важното е да не му мислиш много-много. Дръж се уверено, все едно си знаеш мястото, и никой няма да те погледне втори път. Гладна ли си?
На идване бяха яли от дажбите си, но безтегловността не бе направила много за апетита й.
— Малко — реши тя.
— Бартън ни е приготвил хапване. Докато ядем, ще минем основните неща, които още не знаеш. Преди това обаче, трябва да те прекараме през сензора.
— Чудех се кога ли ще стигнем до тази част.