Единадесет
Когато се нахраниха, Флойд остави Грета да изпуши една цигара, а самият той се опита да убеди келнера да му позволи да използва телефона. Издири номера на Бланшар от бележника си, набра и зачака хазаинът да вдигне.
— Искам да разговарям с мосю Кюстин — каза Флойд, след като си размениха обичайните любезности. — Би трябвало да очаква обаждането ми.
Без да обели и дума, Бланшар подаде слушалката на Кюстин.
— Флойд! — каза развълнувано той. — Радвам се, че се обади.
Флойд пъхна нова клечка за зъби в устата си:
— Имаш ли нещо?
— Възможно е.
— Разкарай стареца. Не искам да чува последните ни предположения. — Флойд стоеше с гръб към бара, но огледалото пред него предлагаше отличен изглед към клиентите на заведението. Загледа се към тях, докато слушаше как Бланшар и Кюстин разговарят оживено в другия край на линията. Най-накрая чу как при тях се затваря врата.
— Сам съм — каза Кюстин. — Каза, че ми дава минута, не повече.
— Тогава да се възползваме от нея. Поправи ли радиото?
— За моя изненада, да.
— За моя също. Как успя?
— По метода на пробата и грешката. Отделих всички прекъснати жици и контактни точки, където трябва да бъдат пресвързани. След това всичко беше просто въпрос на внимателно и методично запояване, докато изпробвах различните възможности в очакване нещо да се получи. Имаме късмет, че който и да е саботирал радиоапарата, е бързал. В противен случай щяха да свършат доста по-съвестно работата.
— Добре — каза Флойд. — Официално съм впечатлен. Считай, че следващия път, когато се отвори място, си повишен.
— Много смешно, Флойд, като се вземе предвид, че съм единственият ти служител. Признавам, че аз също бях малко впечатлен от себе си. Но по-интересното е, че радиото пак не улови никоя от обичайните станции.
— Значи е счупено.
— Не съвсем. Настроих го на дължината, която беше отбелязал при първото ни идване, след което внимателно започнах да прослушвам честотите около нея. В крайна сметка попаднах на сигнал. Беше слаб, но това може да се дължи на факта, че радиото е пострадало далеч повече, отколкото се вижда на пръв поглед. После преместих стрелката по цялата скала, но това бе единственото, което открих: една-единствена станция.
— И какво излъчваше?
— Шумове, Флойд, точно както очаквахме. Къси и дълги тонове, като морзов код.
— Надявам се да си ги записал.
— Постарах се. Скоро ми стана ясно, че започват да се повтарят… с минута или там някъде между края и началото на следващата емисия. Опитах се да надраскам поредицата от тонове, но не успях да ги запиша докрай, преди станцията да спре да предава.
— Значи са престанали окончателно?
— По всичко изглежда, че е така. По някакъв късмет съм се натъкнал на края на предаването.
— Добре. Виж какво друго можеш да направиш там, без да засилваш излишно подозренията на Бланшар.
— Мислиш ли, че е нещо значимо?
— Може би — каза Флойд. — Грета се натъкна на други интересни неща в документите. — Той си погледна часовника. — Колко време още ти трябва?
— Ще приключа някъде около четири. Според мен е повече от достатъчно.
— Добре. Ще се срещнем там. Искам да задам на наемателите няколко допълнителни въпроса. Междувременно не разгласявай какво си открил.
Кюстин понижи глас:
— Все някога ще трябва да му кажем.
— Зная — отговори Флойд, — но нека първо се уверим, че имаме ясна представа с какво се е занимавала.
Той остави слушалката, предизвиквайки поредния смразяващ поглед от страна на келнера. Върна се при масата, където бе оставил Грета, щракна с пръсти на друг келнер и уреди сметката, оставяйки скромен бакшиш.
— Ще те откарам обратно до къщата на леля ти — каза той.
Грета взе ръкавиците си:
— Кюстин каза ли нещо интересно?
— Мисля, че току-що си заработи коледната премия.
Двамата се върнаха при матиса. Флойд изтръгна един политически памфлет изпод чистачката и закара Грета обратно до Монпарнас, като по пътя спряха само за да напазаруват в една бакалия.
— Предай поздравите ми на Маргьорит — каза той, докато Грета излизаше от колата.
— Ще го направя.
— Иска ми се да те видя пак. Как ти звучи за тази вечер?
Тя се пресегна за торбата с покупките.