— Слава богу — произнесе след секунда жената. — Навярно в крайна сметка ми се е присънила. Но просто… когато споменахте за малко момиченце…
— Напълно ви разбирам. Тъкмо миналата нощ самият аз имах ужасен кошмар. Когато се събудих, ми отне известно време, докато си дам сметка, че не се е случило наистина. Не се тревожете, мадам. Момиченцето няма да се върне… уверявам ви. Съжалявам само, че ви накарах да си я припомните.
— Вината не беше ваша.
— Моля ви, опитайте се да не мислите за това. Приемете искрената ми признателност за оказаната помощ. — Флойд бръкна в джоба си. — Сътрудникът ми остави ли ви визитна картичка, просто за всеки случай, ако изникне още нещо?
— Да, картичката е у мен.
— Моля ви, не се колебайте да ни позвъните.
Тя затвори вратата. Флойд се надяваше, че е успял да я убеди — последното, което искаше в този момент, бе да се разхожда наоколо и да изкарва акъла на възрастни хора, — ала докато продължаваше по пътя си нагоре, ясно чу как старицата подсигурява вратата с поне два пъти повече вериги и ключалки в сравнение с преди.
— Ние не сме построили нищо от тези глупости — каза Скелсгард — Просто ги наследихме. За нещастие това означава, че ни се налага да играем по техните правила, не по нашите. А техните правила са: нищо опасно не може да влезе в Париж.
Намираха се пред двуметрова кръгла врата, окачена на панти, вградена в стените. Рамката беше изпъстрена с черни и жълти ивици, и предупредителни лепенки, а пред нея допълнително бяха разположени предпазни перила. Каквото и да имаше отвъд нея, означенията ясно даваха да се разбере, че едва ли бе особено здравословно.
— Нищо опасно? — попита Оже. — Имаш предвид оръжия, бомби и такива неща?
— Имам предвид нищо, което хората от 32 не би трябвало да имат на разположение. Почти никакви предмети от онези, които можем да произведем, не успяват да минат през сензора. Не просто очевидно опасните, но и с потенциална възможност да съсипят света от другата страна на портала. На практика говорим за всеки технологичен артефакт от 31. — Скелсгард издърпа някакъв лост, привеждайки в действие сложен механизъм, който отвори бронираната врата.
Оже не беше сигурна какво точно очакваше — поредната зала, може би. Вместо това пред себе си виждаше единствено искряща мембрана с електрически жълт цвят, разпъната като барабан над рамката. Хвърляше странни сенки и оттенъци през стаята, карайки я да изпитва леко замайване. Погледът й не успяваше да проникне през мембраната, и все пак жълтият цвят й придаваше едва доловима илюзия за дълбочина и перспектива.
— Това ли е сензорът? — попита нервно тя.
— Да. И преди да си попитала, нямаме представа как работи. Знаем единствено, че можем да промушваме разни неща през него. Другите… или отхвърля, или ги унищожава, в зависимост в какво настроение е.
Оже изучи краищата на прикрепената към скалата рамка. Очевидно ставаше въпрос за човешка добавка, набита в каквото и да бе присъствало на нейното място по-рано. Предполагаше се, че порталът е инсталиран едновременно с връзката към хипермрежата, дълго преди да бъде отворен от хората на Скелсгард.
— Какво има от другата страна? — попита тя.
— Останалата част от света. Всъщност друга зала, но директно свързана с тунелите под Париж.
— Не можете ли просто да заобиколите сензора? Да прокопаете скалата до другата зала?
— Не се получава — отговори Скелсгард. — Каквото и да опитваме, не успяваме да се доберем до залата оттатък. Правили сме опити да си пробием път с експлозиви и от двете страни на портала, но все едно се опитваме да копаем в диамант. Създателите на залата вероятно са я подсилили с една идея повече тъкмо поради тази причина — за да принудят посетителите да използват портала.
— Но си минавала от другата страна, прекосявала си сензора?
— Ние да — отвърна Скелсгард, — хора като теб и мен, но не и като Ниагара. Тялото му е така натъпкано с машини, че сензорът ще го изпече жив. Нанотехнологията очевидно е стриктно забранена. Няма значение колко добре я прикриваме, сензорът винаги я засича и винаги я изпържва.
— В такъв случай Париж не може да бъде достигнат от нанотехнологично оръжие. Това е добре, нали така, означава, че слашърите не могат да преминат?
— Да, но не се изчерпва единствено с това. Всеки по-сложно произведен обект се блокира, без значение колко безвредна е функцията му. Никакви оръжия. Никакви комуникационни устройства. Ръчни или джобни часовници. Камери, датчици, медицинско оборудване.