— Какво всъщност може да премине тогава?
— Не много. Дрехи. Хартия. Прости инструменти, като лопати и отвертки. На практика всичко, което сензорът сметне за безопасно. Впрочем веднъж успяхме да го измамим, но по изключително тривиален начин. Няма да пропусне оръжие, дори да е реплика на модел от двадесети век. Но сполучихме да разглобим на части пистолет и да ги прекараме незабелязано една по една. Получи се, но какъв беше смисълът? Далеч по-лесно е да си намериш истински пистолет на самата 32.
Оже протегна ръка към подмамващата жълта повърхност.
— Може ли да я докосна?
— Защо не, по дяволите? Можеш да пъхнеш ръка. Така или иначе ще се наложи да влезеш цялата, тъй че няма да се случи нищо непоправимо.
Оже натисна с пръст през мистериозната жълта мембрана. Отне й по-дълго време, отколкото очакваше пръстът наистина да докосне каквато и да е повърхност. Сетне внезапно усети пощипване в самия му връх. Натисна по-силно, а жълтата повърхност видимо се деформира, вгъвайки се от точката на контакта. Напомняше й за повърхностното напрежение на водата, начинът, по който оформяше ципа, устояваща на умерен натиск. Жълтият цвят придоби ръждивокафяв оттенък, които се разнесе концентрично от пръста й навън.
— Абсолютно ли сте сигурни, че това нещо е безопасно? — попита отново тя.
— Всички сме минавали стотици пъти през него — каза Скелсгард. — Телата не са проблем. Отличава доста добре комплексните биологически процеси и нанотехнологията.
— Доста добре?
— Просто натисни.
Оже усили натиска. Стори й се, че нещо се скъсва и изведнъж ръката й бе погълната в жълто до китката. Повърхността се бе изравнила отново, този път обхванала плътта й. Нямаше болка, просто смразяващо пощипване. Тя размърда пръсти. До един изглежда бяха на мястото си и функционираха правилно. Издърпа ръка и ги огледа — бяха там.
— Виждаш ли, просто е — заяви Скелсгард.
— Все още не ми харесва.
— Не е необходимо да ти харесва. Аз ще премина първа, за да ти демонстрирам колко е безопасно. Има си номер, така че ме наблюдавай внимателно. Когато премина, можеш да ми подадеш шапката си.
Оже отстъпи назад. Скелсгард се улови здраво с две ръце за едно от хоризонталните перила над сензора. Сетне с умението на гимнастик се издърпа нагоре и люшна тялото си по посока на жълтата повърхност. По времето, когато я достигаше, вече се бе засилила достатъчно, за да премине отведнъж. Повърхността се нагъна и я погълна. Последното, което видя Оже, бе как темето на Скелсгард изчезва в сензора.
Секунда по-късно се подаде нечия ръка, която щракна с пръсти. Оже веднага разпозна ниско изрязаните нокти. Свали шапката си и я подаде на ръката, която изчезна заедно с шапката обратно в сензора.
Сега и Оже се улови за перилата. После се издигна от земята, усещайки как мускулите й протестират от непривичното усилие. Вдигна крака колкото можеше по-високо и се залюля към жълтата мембрана. Беше почти сигурна, че не го прави толкова елегантно колкото Скелсгард, но предполагаше, че все отнякъде трябваше да започне.
Моментът на прехода, на преминаването през жълтото, й подейства като електрически шок, но без болката. Почувства как всеки атом в тялото й бе облян от остра, любопитстваща светлина. Почувства се изложена на нечий щателен оглед, сякаш някой тършуваше в нея или я преобръщаше в тази или онази посока като шлифован скъпоценен камък. Всичко това продължи цяла вечност и само миг.
Сетне бе приключило, а тя се намираше на пода със запретната през бедрата пола и изхлузена лява обувка. Някой предвидливо беше сложил тънък дюшек на пода точно пред сензора.
— Ето ти шапката — каза Скелсгард. — Добре дошла в Париж.
Оже се изправи, изглади, доколкото можа, дрехите си и отново си сложи шапката. Залата, в която се бяха озовали, бе далеч по-малка от последната, но пък бе натъпкана със също толкова озадачаваща смесица от машини и шкафове. Нищо тук обаче, не изглеждаше толкова модерно: доколкото Оже можеше да прецени, почти всичко вероятно бе изпратено на малки парчета, а след това сглобено наново (което на практика изключваше възможността да е сложно) или — по-вероятно — бе откраднато от заобикалящия ги свят на 32 и пригодено да изпълнява някаква нова функция. Имаше доста електрическо оборудване. Заплашително бръмчащи сиви или зелени метални кутии, свързани помежду си в оплетени гумени кабели; премигващи монохромни екрани, показващи вълнисти графики; черни уреди, напомнящи на пишещи машини, каквито очевидно не бяха. В единия ъгъл пухтеше генератор.