— Поне това ставаше ясно от картите на Калискан, но наистина не знаех как да си го обясня.
— Обяснявай си го както пожелаеш. В действителност времевата линия на 32 се отклонява значително от нашата история. На 32 войната се е превърнала във фиаско някъде през хиляда деветстотин и четиридесета. В Ардените са се разразили кратки сражения, след което всичко приключило. Напредването на немските части било прекратено. Определени фигури извършват държавен преврат — Щауфенберг и Ромел взимат дейно участие — и само след две години нацистката партия се срива отвътре. Тук хората още говорят за „Голямата война“, защото така и не се е състояла втора такава, с която да я сравняват. Няма ли Втора световна война, няма масирани усилия да се разбие защитата на „Енигма“. Изчислителните техники тук все още са някъде на равнището от трийсетте години, което — както и да го погледнеш, — си е все същото като през трийсетте години на деветнадесети век. Това от една страна е едновременно хубаво и лошо. Лошата страна е, че не можем просто да излезем навън и да откраднем компютърно оборудване или какъвто и да било по-сложен компютърен хардуер. Не съществуват транзистори, интегрални схеми или микропроцесори. Но пък можем да бъдем сигурни, че никой на 32 не е способен да дешифрира собствените ни емисии.
— Значи сте използвали това чудо, за да разговаряте със Сюзан?
— Да — отговори Скелсгард. — Но разговорът се водеше изключително от наша страна. Едно е да сглобиш радиоприемник, но е доста по-сложно да сглобиш предавател с необходимата мощност, и дори още по-трудно да работиш с него, без да привлечеш внимание. Само ако разполагаше с достатъчно време, може би щеше да го направи… бяхме я снабдили с необходимите инструкции… но тя бе далеч по-силно заинтересована от собственото си малко разследване.
— Онова, което я е убило.
— Познавах Сюзан. Не би си позволила да се забърка в нещо, освен ако не е смятала, че рискът си е струвал.
— Тоест е попаднала на следа? Но според Авелинг… — Оже погледна Бартън, който тъкмо бе вдигнал глава, вероятно чувайки името на Авелинг. — Тя снижи глас: — Но според Авелинг единствената причина, поради която Калискан иска тези документи, е, че в случай на опасност местните могат да се натъкнат на тях.
— Не подценявай тази възможност — предупреди я Скелсгард. — Трябва им само леко побутване, за да осъзнаят, че се намират във вътрешността на АГС. Илюзията си я бива, но не е безупречна.
— И все пак не мислиш, че това е единствената причина, нали? Изглежда всички тук са имали добро мнение за Сюзан. Щом е твърдяла, че е попаднала на нещо…
— Тогава може би наистина е било така. Но никога няма да научим със сигурност, освен ако не си върнем документите. Да не забравяме и че съществува надеждата поне нещо в тях да ни е от полза.
— Все пак не разбирам едно — каза все така тихо Оже. — Защо аз? Щом познаваш толкова добре обстановката, защо ти не се представи за отдавна изгубената сестра, вместо да ме влачите през половината галактика?
— Има уловка — обясни Скелсгард.
— Още една? Ама разбира се. Започвам да си мисля, че е време да започна да ги колекционирам.
— Поради някаква причина Сюзан искаше ти да бъдеш нейна сестра. Това ни стана известно от последната й пощенска картичка до нас.
Оже се намръщи. До този момент отношенията й със Сюзан Уайт си бяха оставали на далечно професионално равнище. Като се оставеше настрана академичното съперничество, нито бе харесвала, нито мразела жената и със сигурност не я познаваше толкова добре.
— Не разбирам — каза тя.
— Ние също не разбираме.
— Не можеше ли някой от вас просто да се престори, че е сестра й? В крайна сметка името си е просто име.
— Нямаше начин. Съществува вероятност да те е описала физически на Бланшар. Познавала те е на външен вид, нали?
— Да — призна Оже, припомняйки си, че няколко пъти се бяха засичали по конференции. — И сега като се замисля, малко си приличахме.
— Не можем да поемем риска да изпращаме някой, който не би съвпаднал с очакванията на Бланшар. Ако стане подозрителен и реши, че му въртят номер, е възможно никога да не се доберем до документите. Ето защо имахме нужда от теб.
— Значи Калискан излъга. Винаги съм била единственият кандидат в списъка.
— Предполагам, че се е постарал да подразни честолюбието ти — каза Скелсгард.
— Е, предполагам, че успя.