Дванадесет
Флойд продължи обиколката си из сградата на улица „Пьоплие“, като чукаше на вратите на наемателите и понякога успяваше да изтръгне отговори от тях. Работеше методично и търпеливо, упражнявайки обаянието си всеки път, когато се налагаше. Към края на малкото му разследване беше ясно, че поне още двама души бяха виждали момиченцето да се навърта из стълбището. Не успяха да му дадат точни дати, но я бяха засичали в рамките на последните три седмици: това от своя страна правеше връзката със смъртта на Уайт. Веднъж забелязано, момиченцето обикновено повече не се появяваше пред същия свидетел. Друг от наемателите малко несигурно твърдеше, че е виждал странно дете на улицата, но той твърдеше, че не е било момиченце, а момченце. Предната вечер Флойд и Кюстин бяха забелязали от сградата на Бланшар да излиза странно момиченце, а самият Флойд пък бе видял друго момиченце да наблюдава прозореца на Уайт по-рано същия ден. Флойд още не бе успял да разговаря с човека от втория етаж, същият, който бе споменал за детето пред Кюстин.
Нямаше представа как да тълкува всичко това. Странните малки деца никога не бяха играли особена роля в досегашните му разследвания. Може би в надеждата си да разплете случая просто се улавяше за всяка сламка. Може би ако посетеше подобна сграда където и да е в града и зададеше сходни въпроси на хората, щеше да получи приблизително същите отговори.
До четири часа беше приключил. Качи се обратно до вратата на Сюзан Уайт и почука. Ризата лепнеше около врата му. От цялото катерене нагоре-надолу по стълбите беше започнал да се поти.
— Някакъв напредък, шефе? — попита към Кюстин, когато французинът му отвори вратата.
Кюстин го пропусна и затвори:
— Не. Нямаше повече предавания. Отново демонтирах задния панел на радиото с надеждата някоя от връзките ми да се е разместила, но всичко си беше наред. Радиостанцията просто не е в ефир.
— Може би са прекратили предаването завинаги.
— Възможно е — кимна Кюстин. — Все едно, утре ще опитам пак. Може би емисията е само в определен час на деня.
— Не можеш да прекараш остатъка от живота си тук горе.
— Само още един ден, това е всичко.
Флойд коленичи до Кюстин.
— Покажи ми какво успя да запишеш.
— Не е пълно.
— Все пак искам да хвърля един поглед.
Кюстин взе лист хартия от радиоапарата. На листа имаше спретнато написани с молив точки и тирета.
— Ясно се виждат местата, където съм пропускал — каза той. — Разбира се, няма гаранция, че утрешното предаване ще бъде същото като днешното. Но поне ще бъда готов и ще успея да го запиша правилно.
— Ако до средата на деня не разполагаш с нищо, приключваме с тази нишка.
— Нещо става тук, независимо дали ти харесва, или не.
— Сигурно, но не можем да прахосваме парите на Бланшар, като просто си седим и очакваме емисия, която предполагаме, че ще излъчат. Съществуват и други следи, които очакват вниманието ни.
— От материалите, които прегледа Грета?
— Това, както и друго. — Той набързо предаде на Кюстин каква е ситуацията с документите от ламаринената кутия и мнението на Грета по въпроса. — Съществува и берлинска връзка: договор, свързан с тежката промишленост, както и нещо, което много прилича на скица на планове.
— За какво?
— Още не съм сигурен, но предметите са поне три.
— Надявам, че разполагаш с повече подробности от тези.
— Три големи алуминиеви отливки — обясни Флойд. — Големи, солидни сфери.
— Колко големи?
— Възможно е да не разчитам скицата правилно, но поне на мен ми се струва, че тези неща са с диаметър най-малко три метра.
— Големи — съгласи се Кюстин.
— Също така изглежда, че смятат да ги окачват на нещо. Едната трябва да замине за Париж, друга за Милано, а третата остава в Берлин.
— Озадачаващо — произнесе Кюстин, като поглади мустаците си. — Каква ли работа е имала американката с такъв договор?
— С Грета си зададохме същия въпрос. В крайна сметка стигнахме до предположението, че може би договорът не е бил неин и просто е проявявала интерес към него.
— С други думи, обратно към теорията за шпионите.
— Съжалявам — каза Флойд, — но всички пътища наистина водят към Рим.
— А сега накъде? В кутията имаше ли някакви други следи?
— Разполагаме с адреса и телефонния номер на леярните в Берлин.