— Звъня ли им?
— Не, но смятам да го направя веднага, щом се добера до кантората.
— Бъди предпазлив, Флойд. — Ако има шпионска връзка, вероятно не е особено мъдро да си вреш носа където не ти е работа.
— А ти какво мислиш, че правеше цял следобед?
— Различно е — махна с ръка Кюстин. — Просто се опитвам да засека радиопредаване.
— И никой няма да заподозре, че го правиш?
— Разбира се — отвърна Кюстин, но си личеше, че не е особено сигурен. — Виж, ще отделя още една сутрин тук. След това връщам радиото на мястото му точно по начина, по който си беше, и продължавам нататък.
— Просто казвам…
— Зная. Разбирам. Но мисля, че и двамата успяхме да се убедим, че в цялата история има нещо повече, нали?
— Предполагам, че Бланшар в края на краищата беше прав — заяви Флойд, докато се изправяше и се протягаше.
— Днес чува ли се с него?
— Още не, но смятам да го направя. Налага се да го уверя, че имаме някакъв напредък.
— Спомена за друга следа?
Флойд погледна неловко в краката си.
— Знам, че звучи глупаво, но ми направи впечатление, че онова странно момиченце не спира да изниква в случая. Първо онова, което видяхме ние…
— Зная — махна с ръка Кюстин. — Както и момиченцето, за което говореше наемателят от втория етаж, също и другото на улицата днес. Случайни детайли, Флойд: нищо повече.
— Откъде си толкова сигурен?
— В нищо не съм сигурен. Но ако годините в Ке са ме научили нещо, то е, че малките момиченца не са главни заподозрени в предумишлени убийства.
— Може би не става дума за обикновено убийство — каза Флойд.
— Сериозно ли намекваш, че Сюзан Уайт е била убита от едно дете?
— Ако е била близо до перилата на балкона — произнесе Флойд, — едва ли се е искало много, за да я изблъска през тях. За такова нещо не ти е нужна чак толкова голяма сила.
— Но и ако е била дотам непредпазлива, напълно възможно е да е паднала сама.
— Андре, много добре знаеш, че е била блъсната.
— Просто гледам на нещата обективно, Флойд. Дори и да успееш да представиш случая на Ке, пак ще ти се наложи да убедиш съдия-следователя, преди полицията да вземе нещата в свои ръце. — Кюстин взе листа, върху който бе записал емисията, сгъна го на две и го прибра в джоба на ризата си. — Има още един проблем в хипотезата ти за деца-убийци.
— И той е?
— Знаем, че който и да е убил Сюзан Уайт, също така е саботирал радиоапарата. Дори ако за момент си позволим да забравим за факта колко трудно се сваля задният капак, извършителят е трябвало да издърпа радиото надалеч от стената, след което да го върне обратно.
— Ти се справи и сам.
— Имах достатъчно време — отвърна Кюстин. — Съществува и незначителната подробност, че аз не съм дете. Не мога да преценя с голяма точност каква сила ти е необходима за целта, но се съмнявам едно дете да е способно на подобно нещо.
— Тогава е имала възрастен съучастник?
— И в този случай — продължи Кюстин — можем да заключим с голяма доза увереност, че съучастникът й е истинският убиец.
— Все още съм на мнение, че в тези деца има нещо повече.
— Флойд, знаеш, че към теб храня единствено уважение, но още един важен урок, който научих в Ке… още по времето, когато основното им задължение беше да разкриват престъпления, а не да тормозят враговете на държавата… беше, че е също толкова важно да не обръщаш внимание на определени детайли, колкото е важно да следваш други.
— Твърдиш, че лая под грешното дърво?
— Грешното дърво, грешния труп, може би дори срещу изцяло грешен участък от гората.
— Не ми се иска да изключвам каквото и да било.
— Което е хубаво: не изключвай нищо. Но не си губи времето с нелепи теории, Флойд. Не и ако вече разполагаме със солидни следи.
Флойд въздъхна, усещайки как за момент сред мислите му се натрапва очевидното. Кюстин беше прав, разбира се. От време на време имаше навика да се впуска по погрешни следи. Понякога — дори да разследваха обикновен случай на изневяра — подобни следи водеха до успех. По-често отколкото трябваше обаче, се налагаше Кюстин внимателно да му напомни, че е време да се върне в общоприетите рамки, и също толкова често безстрастните, изпитани от времето, научнообосновани методи на французина се оказваха точно онова, което изискваше случаят.