А сега, осъзна Флойд, бе точно един от тези моменти.
— Прав си — каза той. — Ако се беше появило само едно от тези странни деца, вероятно нямаше дори да ми направи впечатление.
— Основният недостатък на човешкия ум — произнесе Кюстин — е злощастният му навик да вижда систематичност там, където такава не съществува. Естествено, това е и един от големите му плюсове.
— Но понякога най-опасният.
Кюстин се изправи, избърсвайки длани в панталоните си:
— Не му мисли, Флойд. Случва се и на най-добрите от нас. И на никого не е навредило да задава въпроси.
Той събра инструментите си, взе шапката и палтото и двамата слязоха през двата етажа до вратата на Бланшар. Флойд му изложи набързо изчистената версия на събитията: да, според него е вероятно Сюзан Уайт да е била убита; също така му се струвало доста вероятно американката да е била нещо повече от невинна туристка.
— Шпионин? — попита Бланшар.
— Твърде рано е да се каже — отговори Флойд. — Все още имаме следи, които не сме потвърдили. Но ще се свържем с вас веднага щом имаме нещо конкретно.
— Разговарях с един от наемателите. Струва ми се, че сте задавали въпроси за някакво малко момиченце.
— Просто се опитвах да изключа възможен свидетел — обясни Флойд.
— Какво общо може да има едно момиченце с всичко това?
— Навярно нищо — намеси се Кюстин, преди Флойд да се е изкушил да му разясни неправдоподобните си теории.
— Много добре — заяви Бланшар, като изгледа и двамата. — Налага се да наблегна още веднъж колко важно е за мен да откриете убиеца на Сюзан. Смятам, че тя няма да намери покой, докато случаят не бъде разрешен.
Беше го казал така, сякаш имаше предвид Сюзан Уайт, ала гледаше фотографията на мъртвата си съпруга.
Движеха се през гъстото задръстване на следобедния четвъртък. Първо минаха по булевард „Шоази“ на север до площад „Д’Итали“, след което избраха прекия път през смрачаващия се миши лабиринт на страничните улички, докато не се озоваха на булевард „Распай“. Флойд включи радиото и се помъчи да намери някакъв джаз, но успя да открие единствено традиционна френска акордеонна музика. В момента беше доста модна. Традиционното вътре; джазът вън. Самият Шателие бе нарекъл джаза упадъчен, сякаш самата музика беше нещо като наркотик, който трябваше да бъде изметен от улиците.
Музиката от акордеон винаги му докарваше световъртеж. Той изключи радиото.
— Трябва да те попитам нещо — обади се Кюстин.
— Казвай.
— Има една възможност, която не сме обсъждали. Касае се за стареца.
— Продължавай.
— Смяташ ли, че е възможно той да я е убил?
Флойд се замисли за момент. После поклати глава.
— Не виждам никакъв смисъл, Андре. Щом полицията не е проявила интерес, защо му е да рискува отново?
— Ако вземем предвид човешката природа такава, каквато е, всичко е възможно. Ами ако изпитва нужда да го разкрият? Щом полицията е изоставила разследването, не е имал друг избор, освен да наеме частни детективи.
— Всичките ни доказателства досега сочат встрани от Бланшар.
— Но ни е известно, че е имал достъп до стаите на Уайт. Единствен той има ключове за всички апартаменти. Ами ако е имала любовник и Бланшар е разбрал?
— Обясни радиоапарата, строшената пишеща машина или кутията с документи.
— Може би ни разиграва. Осеял е пътя ни с подвеждащи доказателства, докато в същото време не спира да се надява, че ще проявим достатъчно здрав разум, за да прозрем през тях и…
— На това ли са ви учили в Ке?
— Казвам само, че не бива да изключваме тази възможност. Изглежда като приятен старомоден господин, но най-лошите обикновено са точно такива.
— Мисля, че прекара в онази стая прекалено дълго време, Андре.
— Може би — съгласи се Кюстин. — И все пак, малко подозрителност никога няма да те подведе в този занаят.
Флойд зави по булевард „Сен Жермен“.
— Съгласен съм, че не можем да го изключваме, без значение какви доказателства имаме. Дори съм готов да призная, че мисълта ми е хрумвала.
— Добре тогава.
— Но не мога да повярвам, че той я е убил. Ако обаче имаш чувството, че трябва да провериш и тази възможност… Е, сигурен съм, че нищо не ти пречи да поразучиш нещата, без да проявяваш прекалена нетактичност. Разпитай го отново как полицията не е пожелала да се заеме със случая. Попитай го дали се сеща за някой, който би проявил ревност, ако научи за времето, прекарано в компанията на момичето.