Флойд остана замислен за момент, а умът му следваше издиганията и спадовете на саксофона на Беше. Плочата беше издраскана и наистина стара и музиката почти не се чуваше, погребана сред съскане и пращене. Можеше още утре да я замени с евтина контрабандна плоча и звукът щеше да бъде също толкова ясен и чист, колкото от тенекиена свирка. Но нямаше да бъде с точния вид чистота. Фалшификатът можеше да заблуди деветдесет и пет от сто човека, ала в този увреден диск от шеллак имаше нещо сурово и истинско, нещо, което надмогваше като сигнална тръба драскотините и изминалите трийсет години.
— Берлинската връзка е задънена улица — каза той. — И нямаме представа какво е правела с книгите и списанията.
— И плочите — напомни му Кюстин. — С изключение на това, разбира се, че мосю Бланшар я е видял да влиза в метростанцията „Кардинал Льомоан“ с претъпкан куфар, след което отново се е появила, но с празен.
— Сякаш е предала съдържанието му на друг шпионин?
— Точно. Само че отново: доказателствата са косвени. Със същия успех може да е предала съдържанието на куфара на някой превозвач на товари.
— Точно тази част не се връзва — каза Флойд. Предугаждайки прескачането на плочата в точно определения момент, тактувайки върху дъските на пода с крак, той се пресегна, за да помогне на иглата да продължи по пътя си. Направи го толкова умело, че прескачането почти не се долови. — Без значение дали ще издържат в съда, разполагаме с достатъчно доказателства, че е била замесена в някакъв вид шпионаж. Но каква работа е имала с книгите и останалите неща? Къде се връзват те?
— Част от прикритието й като туристка?
— Може би. Но в такъв случай защо не се е държала като всяка уважаваща себе си туристка, вместо като някакъв културен вехтошар, пълнеща куфар след куфар с всичко онова?
— Освен ако в целия този материал не е имало нещо важно за нея? — предположи Кюстин. — Колко жалко, че не знаем със сигурност какво е имало в куфара.
— Само че знаем какво има в стаята и имаме пълно основание да вярваме, че ако не я бяха прекъснали, е щяла да продължи да го изнася.
— И въпреки това нищо от онова, което видяхме, не изглежда достойно за вниманието на един шпионин. Книги. Списания, вестници, грамофонни плочи… които биха могли да бъдат придобити и в Щатите с различна степен на трудност.
— В тях има нещо, което е било от значение за нея — настоя Флойд. — Ето ти друго: „сребърен дъжд“.
— Сребърен дъжд?
— Да ти говори нещо?
— Не бих казал.
— Сюзан Уайт си е дала труда да подчертае тези две думи в пощенска картичка, която така и не е изпратила.
— Могат да се окажат значими, но може и да са без всякаква стойност — сви рамене Кюстин.
— На мен ми звучи като кодова фраза… за нещо неприятно.
— Може — усмихна му се Кюстин. — Но само ако в главата ти е пълно с шпиони.
— Остава и въпросът с пишещата машина.
— Ето това вече е интересното. Мислих по този въпрос и съм съгласен, че в пишещата машина може да има повече, отколкото на пръв поглед. Спомняш ли си, че Бланшар ни показа кутията, в която е пристигнала?
— Спомена, че била немски модел — каза Флойд.
— Да. А после ни показа кутията… и произнесе името… това ми напомни за нещо. Проблемът е, че не успявам да свържа двете.
— За какво ти напомни?
— За едно помещение в Ке: килия без прозорци в отделението, където провеждахме разпитите. Осветяваше се от една-единствена електрическа крушка. Килия с керамични плочки по стените… от онези, които се мият лесно. Безпокои ме фактът обаче, че не виждам какво може да прави една пишеща машина в тази стая.
— За да водите записки?
— Флойд, случващото се в онези помещения не беше от нещата, които обикновено си записваш.
— Каква е тази пишеща машина тогава?
— Не зная. Може би ще се сетя по-късно, когато умът ми е зает с нещо друго.
Двамата останаха умълчани, докато плочата на Беше не свърши, след което дълго се вслушваха в съскането на иглата, достигнала последния улей, сякаш се надяваха на някакво скрито съобщение в драскащия звук, шепот, улика, която да разреши случая. Не се случи нищо.
Флойд стана и изключи грамофона. Излязоха от кантората и слязоха по стълбите, като заобиколиха асансьорния техник, който още седеше на мястото си, разтворил спортните страници в очакване резервните части да допълзят през Париж. После подкараха към Монпарнас, а когато стигнаха, Кюстин изчака в матиса, докато Флойд взимаше Грета.