— Внимавай с Бланшар — предупреди той Кюстин, докато французинът излизаше от колата с куфарчето с инструменти. — Не искам дори намек, че е възможно да го подозираме в убийство.
— Не подозирам нищо — отговори Кюстин. — Просто ми се иска да отхвърля тази възможност.
— Гледай да не отхвърлиш целия случай, докато си по петите му.
— Имай ми малко доверие, Флойд: като опре до тези неща, разполагам с поне толкова опит, колкото и ти.
— Спомни ли си нещо повече за онази пишеща машина в Ке?
— Килията още ми е пред очите. Освен това, нищо друго. Но съм сигурен, че ще се сетя.
Флойд подкара обратно към кантората. Асансьорът, поне засега, работеше. Качи се в несигурната клетка, измина с нея пътя до третия етаж и влезе вътре. Наля си чаша хладко кафе, след което вдигна слушалката на телефона и направи още един опит да се свърже с номера в Берлин. Същият резултат: линията си оставаше мъртва. Операторът не успя да му отговори дали номерът е грешен, или телефонът от другата страна просто е прекъснат. Прокара пръст през номера на леярни „Каспар“, изпитвайки силно нежелание да захвърли най-сериозната им следа по случая.
Докато още беше в кантората, реши да прегледа указателя за номера на един свой стар познат от Порт д’Аниер. Бивш опитен железар от фабриката на „Ситроен“, уволнен след трудова злополука, той бе продължил да работи у дома. И макар да не беше музикант, изкарваше прехраната си, като поправяше духови инструменти.
На седмото позвъняване някой вдигна:
— Басо.
— Обажда се Флойд. Как я караш?
— Уендел! Каква приятна изненада. Имаш ли нещо за мен? Някой да не е седнал върху тромбон?
— Не и днес — отвърна Флойд. — С Кюстин не излизаме достатъчно и се страхувам, че инструментите ни не търпят толкова поражения. Питах се дали ще можеш да ми отговориш на няколко въпроса.
— За поправка на музикални инструменти?
— За металургия. Нещо изникна в случая, по който работим и, честно казано, не зная какво да мисля.
Той чу как Басо се настанява в стола си:
— Слушам те.
— Разполагам с нещо, което прилича на скица, прерисувана от планове, и писмо, свързано с договор с берлинска леярна. Но не успявам да схвана за какво става дума в договора.
— Имаш ли нещо, от което да започнем?
— По всичко личи, че работата се отнася до отливането на три големи плътни сфери от алуминий.
— Големи сфери — повтори замислено Басо. — Точно колко големи?
— Три, може би три и половина метра в диаметър, ако изобщо разчитам скицата правилно.
— Наистина са големи — съгласи се той.
— Имаш ли някаква представа за какво могат да послужат?
— Трябва да погледна скицата, Уендел. Може би тогава ще мога да ти кажа нещо по-конкретно. От алуминий ли каза?
— Така мисля.
— За момент се зачудих дали не са камбани. Можеш ли да донесеш скицата? Очи в очи ще ти бъда от по-голяма полза.
— Тази сутрин?
— Няма по-добро време.
Флойд се съгласи и остави слушалката. Пет минути по-късно вече пътуваше за Седемнадесети район, а на седалката до него лежеше саксофонът на Кюстин.
По времето, когато Оже и Скелсгард излязоха от кафенето на булевард „Сен-Жермен“, небето вече бе светло. По улиците се движеха повече коли, повече хора бяха отворили прозорците си и по тротоарите крачеха повече пешеходци. Градът се пробуждаше.
— Погледни на нещата от този ъгъл — предложи Скелсгард. — Нямаме никакви доказателства, че това е симулация, поне докато науката тук си остава на равнището на трийсетте години на двадесети век. Но има и друга гледна точка.
— Която е?
— Допускаме, че всичко, което виждаме, е реално или поне направено от нещо, напомнящо повече или по-малко на обикновена материя. Може би някой — някое създание — е запазило това място като моментна снимка, резервно копие на истинската Земя. Умишлено или не, копието се движи напред във времето и се отдалечава от мига, в който е било направено. Следователно това е действителна планета, населена от действителни хора. Физическите закони работят безотказно. Единственото фалшиво нещо е небето.
— Защото се намираме във вътрешността на АГС обект?
— Именно. И каквито и да са останалите му функции, едно от нещата, които се очакват от него, е да предоставя убедителен похлупак за света, който съдържа.