Слънцето бе започнало да наднича над върховете на покривите от другата страна на Сена.
— Какво тогава е това? — посочи Оже.
— Фалшиво слънце. Източник на светлина и топлина, нищо повече. Известно ни е, че в АГС обекта няма място за истинско слънце… не и ако искаш освен него вътре да има и планета. Така че каквото и да е това, трябва да е нарисувано от вътрешната страна на сферата.
— На мен ми изглежда достатъчно истинско.
— Естествено, само че и ти като всички останали на тази планета, гледаш към него под ограничен ъгъл.
— Ами Луната? Тя истинска ли е?
— Не знаем. Изглежда е, а и разузнавателните данни на слашърите навеждат на мисълта, че някои от световете във вътрешността на АГС обектите имат собствени луни. Но без да разполагаме с данни от първа ръка, със същия успех можем да приемем, че е направена и от зелено сирене. Какъвто и да е случаят, нещо причинява приливи и отливи. И са се погрижили за частта със слънцето. Покрили са очевидните подробности.
— Наложило се е, за да поддържат илюзията.
— Абсолютно.
— Ами не толкова очевидните тогава?
— Тук вече на помощ идва астрономията. Работата е там, Оже, че като се вземат предвид неизбежните ограничения, би било много трудно подобна илюзия да се поддържа до безкрай. Могат да фалшифицират Слънцето и Луната, както и звездите на нощното небе. Могат да фалшифицират дори звездния паралакс, за да имитират движението на Земята около Слънцето. Могат да имитират затъмнения и още доста други неща. Но все някъде трябва да се тегли чертата. Черупката може и да издържи на проверката на астрономите тук, но да не забравяме, че те все още не разполагат с радиотелескопи, нито с измервателни прибори в орбита. Ако някоя от тези технологии бъде развита, се съмнявам илюзията да остане непокътната твърде дълго.
— Но ние сме имали радиоастрономия по това време?
— Поредният страничен продукт на Втората световна война. Освен това сме имали космически изследвания, без да броим междупланетните сонди, само след още десетина години. Което и да е от тези неща би се оказало решаващият аргумент в спора, Оже.
— Какво ще се случи, ако хората, които живеят тук, разкрият илюзията?
— Можем само да предполагаме. Новината би могла да срине правителства само за една нощ. Или да ги подтикне към технологична революция и да им позволи да развият необходимите инструменти, с които да пробият черупката. Ако това се случи, не вярвам да им отнеме повече от поколение-две.
— Може дори да ни задминат — предположи Оже.
— Това също. Работата е там, че за неопределено кратък период от време биха могли да се сдобият със способи да подложат на изпитание прецизността на илюзията. Ако открият грешка — някоя подробност, която не се връзва, — тогава вече със сигурност ще знаем, че става дума за симулация, защото една симулация е толкова съвършена, колкото са искали да бъде нейните създатели. Освен това ще знаем — най-накрая, — че това не е истинското минало, истинската хиляда деветстотин петдесет и девета година.
Оже я погледна:
— Все едно това изобщо е възможно. И само картите са достатъчно доказателство, че не говорим за отрязък от собственото ни историческо минало.
— Но не можем да бъдем абсолютно сигурни в това — отвърна Скелсгард. — Съдиш на базата на собствените си исторически познания и правиш заключения, че картите не се вместват в тях.
— Предполагам, че си права — съгласи се Оже.
— Но познанията ти са конструирани въз основа на развалините, оставени след Нанокоста. Тоест са непълни и доста вероятно погрешни в някои ключови детайли.
— Невинни грешки.
— Може би, но може и да е повече от това. Моментът би бил идеален някой да подправи историческите данни, за да промени възгледите ни за миналото, съобразно собствените си изисквания.
— Което вече ми звучи параноично.
— Само те предупреждавам, че всеки път, когато правим заключения за естеството на историческата линия тук, не бива да забравяме, че собствените ни исторически познания са непълни и вероятно погрешни.
— Въпреки това… нали не вярваш сериозно, че наистина сте отворили проход към миналото?
— Обмисляхме и тази възможност — заяви Скелсгард. — При това сериозно, защото на първо място не искахме да нанесем непоправими щети на собствената си история. Поради тази причина и поканихме предшественицата ти в екипа.