Двете подминаха рецепцията и тръгнаха към чакащия асансьор, където ги посрещна портиерът. Оже мислено превключи на скорост, принуждавайки се да започне да говори на френски. Думите излизаха от устата й с изненадваща лекота, сякаш някаква замръзнала част от ума й внезапно бе смазана и приведена в движение.
— Казвам се Оже — каза тя. — Имам резервация за следващите три дни.
— Разбира се, мадам. — Портиерът хвърли поглед на Оже, а после и на Скелсгард. Сетне очите му отново се спряха върху Оже: — Багажът ви вече пристигна. Добре ли пътувахте?
— Да, благодаря.
Той й подаде ключа за стаята:
— Номер двадесет и седем. Ще изпратя куфарите ви след секунда.
— В стаята има ли телефон?
— Разбира се, мадам. Хотелът ни е модерен.
Тя взе ключа и отново се обърна към Скелсгард:
— Предполагам, че оттук нататък трябва да се оправям сама.
— Разполагаш с телефонния номер на тайната квартира до метростанцията. Някой от нас винаги ще дежури там. Обаждай се и ни дръж в течение за събитията в следващите дни. Ще се наложи и да знаем предварително кога ще тръгнеш обратно, за да уредим затъмнение в тунела.
— Не се съмнявам, че по някакъв начин ще запомня всичко това.
— И внимавай с Бланшар. Ако не ти предаде кутията от първия път, не го притискай. Не искаме да реши, че е ценна, в противен случай може да предприеме нещо неочаквано.
— Ще дам най-доброто от себе си.
— Сигурна съм, Оже. — Скелсгард се наведе и я прегърна набързо. — Пази се, чуваш ли?
— Каквото и да се случи — каза Оже, — поне се радвам, че съм тук.
— Ще видя какво мога да направя по въпроса с Авелинг и времето ти за туристически отдих. Но не обещавам нищо, ясно?
— Не обещаваш нищо.
Зад гърба на Оже асансьорът иззвъня и вратите му се разтвориха.
Телефонът беше античен, но у дома беше проучвала такива образци от музейната сбирка на Института — реставрирани с внимание и свързани в проста телефонна мрежа. Въведе парижкия номер цифра по цифра, изчаквайки приятното бръмчене на шайбата при приспивното й завъртане в начална позиция. Бавно, но успокояващо. Дори при въвеждането на една обикновена цифра оставаше време за размисъл. Можеше да изостави задачата си без каквито и да било последствия още преди да я е завършила. Всеки нормален слашър, привикнал към почти мигновените способи за комуникация, би сметнал въртящата се телефонна шайба за отживелица като семафора. За всеки трешър обаче, електромеханичният хардуер означаваше сигурност. Нямаше как да те излъже или да изкриви информацията, която предоставяше. Не можеше да нападне ума или плътта ти.
От другата страна на линията един друг подобен апарат започна да звъни. Оже почувства внезапното желание на затвори, преди Бланшар да е успял да отговори, убедена, че не е готова за всичко това. Стискаше слушалката с изпотена длан. Секунда по-късно вече се владееше достатъчно, че да си позволи да изчака достатъчно дълго някой да вдигне.
Чу се глас на възрастен мъж:
— Бланшар.
— Добро утро, мосю — произнесе на френски тя. — Името ми е Верити Оже. Не съм сигурна дали са ви споменавали името ми, но…
— Верити? Сестрата на мадмоазел Сюзан Уайт?
— Да — отговори тя. — Обаждам се за…
От учтивост или неосъзната потребност да демонстрира собствените си умения, той премина на английски. Френският му акцент беше очевиден, но изговаряше думите разбираемо:
— Мис Оже, не съм сигурен дали вече сте научили. Ако не, тогава…
— Всичко е наред, сър — прекъсна го тя, също на английски. — Зная какво се е случило със сестра ми. — Чу как той си поема дъх: може би от облекчение, че не му се налагаше да й съобщава точно тази новина.
— Ужасно съжалявам, наистина. Имах щастието да познавам сестра ви доста добре. Беше много приятна млада дама.
— Сюзан винаги е говорила добре за вас, сър. Очевидно ви смяташе за човек, на когото може да има доверие.
— Имате предвид нейните вещи?
— Да — отговори Оже, доволна, че сам е повдигнал въпроса, без да й се налага да го подканя. — Доколкото разбирам, сестра ми е оставила някои предмети…
— Не много — каза той, сякаш се опасяваше, че Верити очаква кралските скъпоценности.
— Разбира се, сър. При все това, каквото и да е останало, то представлява ценност за нас… имам предвид нейното семейство.