Когато часовниците отново се умълчаха, той вдигна очи към Флойд и каза:
— Е, прав си. Наистина са солидни и очевидно са приблизително с този размер. — Твърдият му показалец проследи другите едва забележими линии върху скицата: — Това ми прилича на носещ механизъм. Но се чудя защо са им тънките кабели? — Пръстът му отново започна да се движи. — А ето тук като че ли имаме напречен разрез на цистерна или вана. Мога само да предположа, че всяка от сферите трябва да бъде потопена в такъв съд, с каквото и да смятат да го напълнят.
— Някакви идеи? Като изключим подводничарската ти теория.
— Страхувам се, че никога не съм виждал нещо подобно. Разполагаш ли с някаква допълнителна информация?
Флойд му подаде писмото от Берлин.
— Само с това.
— Ясно е, че става дума за същия договор — произнесе Басо, след като го прочете, произнасяйки безгласно немските думи. — Три сфери. Медно-алуминиева сплав с много висока допустимост за механична обработка. Ето и нещо за поддържащия механизъм. Акустични заглушители, стига да го превеждам правилно.
— Какво означава това?
— Замислено е така, че да ограничава предаването на вибрации.
— И как точно работи?
— Зависи от приложението. Ако сферата е източникът на вибрациите, като двигателят на подводница например, тогава трябва да бъде монтирана така, че вибрациите да не напускат корпуса и да не се разпространяват в заобикалящата я вода, откъдето биха могли да бъдат засечени от вражески сонар.
— Не ми прилича на двигател на подводница — каза Флойд.
— Така е… никак дори. Което ни предлага друга възможност. Искат да предпазят сферата от вибрации.
— Идва ли ти нещо наум?
— Може да бъде всичко — отговори Басо. — От този вид защита биха могли да се възползват много видове чувствителни промишлени апарати.
— Е, поне имаме някакъв напредък — произнесе Флойд. — За момент си помислихме, че може би става дума за някакъв вид бомба.
— Не, не смятам, че е бомба. Очевидната плътност… — продължи замислено Басо, като посочваше ключовите точки с пръсти, — точните производствени указания, необходимостта от заглушаване… всичко това предполага някакъв вид измервателен прибор. Какъв обаче дори не мога да си представя. — Той му върна листа. — Разбира се, възможно е и да греша.
— Но може и да си на прав път. — Флойд довърши гъстото черно кафе. Имаше чувството, че излива горещ асфалт в гърлото си. — Благодаря ти, Басо, беше изключително услужлив.
— Въпреки че едва ли си струваше да караш чак дотук.
— Всичко е наред — отговори Флойд. — Трябваше да ти доведа пациента, нали?
Басо потърка ръце:
— Да го прегледаме тогава.
По пътя Флойд спря, за да напазарува провизии и да обядва набързо в едно кафе недалеч от „Трокадеро“. В два часа отново се намираше зад бюрото си, вадеше бележника си и набираше номера на Бланшар. Беше доста по-рано от часа, в който се бяха разбрали да се чуят с Кюстин, но нямаше търпение да разбере дали французинът е постигнал някакъв напредък с радиоапарата.
Остави телефона да звъни почти половин минута, затвори и почака минута-две, преди отново да набере, безуспешно. Реши, че Бланшар вероятно е излязъл или се е качил в апартамента на Сюзан Уайт. Позвъни пак, този път пет минути по-късно, но отново не получи отговор.
Оставяше слушалката на мястото й, когато забеляза нещо под ниската черна основа на телефона. Сгънат лист хартия, който не беше там по-рано сутринта. Флойд го извади и разтвори. Бележка, написана с витиеватия спретнат почерк на Кюстин. И гласеше:
Флойд,
Надявам се и се моля да откриеш навреме това писмо. Можех да го оставя на видно място на бюрото ти или направо в пощенското отделение, но поради причини, които съвсем скоро ще ти разкрия, вярвам, че това не би било особено мъдро.
Току-що се върнах с такси от улица „Пьоплие“. В беда съм. Не мога да ти разкрия повечето от подробностите, понеже колкото по-малко знаеш, толкова по-малък шанс ще имат приятелите ми от Ке да те свържат със ставащото. Във всеки случай съм сигурен, че съвсем скоро ще те потърсят. Междувременно аз трябва да се покрия. Мисля, че в този момент Париж не е най-безопасното място за мен. Ще се опитам да се свържа с теб, но за да бъдем в безопасност и двамата, най-добре не прави никакви опити да ме намериш.