Сега унищожи това писмо. И се грижи добре за себе си.
Твой приятел и колега: АК
П.П. Не мисля, че „Хаймзот и Райнке“ произвеждат пишещи машини.
Флойд стоеше зашеметено на мястото си. Препречете писмото, като се надяваше, че халюцинира, ала нищо в съобщението не се беше променило. Нещо се бе случило и сега Кюстин бе принуден да бяга.
Чувстваше, че има нужда от питие. Взе бутилката, възнамерявайки да си сипе не повече от пръст коняк, но я остави обратно на масата. Онова, от което наистина имаше нужда, говореше един тих, далечен глас в ума му, бе яснота на ума и то по възможно най-бързия начин.
Случаят напредваше без излишни трудности. Бяха попаднали на нещо голямо — вече бе на път да се обзаложи за това, — ала нищо не го бе подготвило за този внезапен яростен обрат в събитията. Какво можеше да се е объркало? Отново си припомни поредицата от действия, които бяха предприели досега, както и намеренията на Кюстин за предстоящия ден. Когато остави французина и инструментите му пред дома на Бланшар по-рано същата сутрин, всичко изглеждаше нормално. Кюстин възнамеряваше да прекара деня до радиото в опит да засече ново предаване. Освен това смяташе да разпита още веднъж наемателя от втория етаж, както и да прецени деликатния въпрос дали самият Бланшар няма нещо общо с убийството. Съществуваше вероятността старецът да се е обидил, ако големият французин бе подходил нетактично към ситуацията, но това бе последното, което Кюстин би направил. Опитът му в Ке го бе възпитал на далеч повече такт и дипломатичност от Флойд.
Какво тогава се беше случило, по дяволите?
Ръцете на Флойд трепереха. Стегни се, каза си сурово той. Сега Кюстин имаше далеч по-голяма нужда той да запази присъствие на духа. И единственият начин да предотврати собственото си рухване в кълбо от нерви бе да действа.
Първата му мисъл беше да отиде с колата до улица „Пьоплие“, но в плановете му не влизаше да се появява там чак до късния следобед. В този момент не искаше да привлича внимание. Съществуваше вероятност това да наведе някой на заключението, че Кюстин се е свързвал с него. Ала Бланшар така и не бе отговорил на позвъняванията му. Може би това би обяснило решението му да запали матиса и да прекоси града, въпреки че не е виждал писмото на бюрото си… или пък никога не би го накарало да предприеме нещо подобно?
Направи нещо, каза си той.
Прочете писмото още веднъж. Не се споменаваше къде може да се крие Кюстин, следователно нямаше нужда да блъфира, ако някой поискаше да узнае това от него. Макар че имаше някакви подозрения… Той ги отхвърли от ума си — и за двама им щеше да бъде далеч по-безопасно, ако дори не се опитваше да отгатне къде се е спотаил Кюстин.
За пореден път прочете редовете на съобщението, принуждавайки ръцете си да престанат да треперят. Споменаваше пишещата машина: това пък какво трябваше да значи? Да не би нещо най-после да беше опреснило паметта му?
Направи нещо!
Флойд отиде до една от етажерките и издърпа от нея рекламния справочник за Парижка област. Прехвърли няколко страници, докато стигна до „X“ и прокара пръст надолу по страницата, спирайки върху статията за парижката кантора на „Хаймзот и Райнке“, повече от изненадан, че фирмата дори съществува.
После набра телефонния им номер.
— „Хаймзот и Райнке“ — обади се експедитивен женски глас. — Мога ли да ви помогна?
— Имам електрическа пишеща машина, която се нуждае от ремонт. Интересувам се дали имате представителство в Париж, където поправяте такива?
— Пишеща машина? — попита тя, леко изненадано, помисли си той.
— Моделът е „Хаймзот и Райнке“. Намерих я сред вещите, които наследих след смъртта на леля си. Изглежда не работи, но ми се струва скъпа и си помислих, че може би е добра идея да се поправи и продаде.
— Има някаква грешка. Фирмата ни не произвежда пишещи машини и определено не ги поправя.
— Но на кутията на пишещата машина пише…
Усещаше как търпението на жената се изчерпва:
— „Хаймзот и Райнке“ произвеждат шифровъчно оборудване, не пишещи машини. Най-популярният ни модел е „Енигма“ и вероятно би могъл да бъде объркан с пишеща машина. — Тонът на гласа й намекваше, че само някой изключително необразован човек би могъл да допусне подобна грешка.
Флойд попита:
— За какво й е била на леля ми машина за шифроване? Мислех, че с това се занимават само шпионите и войниците.