— Често срещана заблуда. През последните трийсет години сме продали хиляди машини „Енигма“ на различни организации, в това число банки и търговски структури, които искат да защитят комерсиалните си интереси. Разбира се, военните модели са далеч по-сложно устроени, но не съществува закон, който да забранява и на частни лица да ги притежават. Все още ли проявявате интерес да я ремонтирате? Ако допуснем, че наистина е развалена?
— Ще си помисля — отговори Флойд. — Междувременно ви благодаря за отделеното време.
Докато оставяше слушалката обратно на мястото й, откъм вратата се разнесе почукване. Тембърът му обаче бе погрешен, сякаш някой вече беше влязъл в апартамента. Флойд едва-що бе достигнал до това заключение, когато откъм съседната стая през пода и в полезрението му се появиха три чифта излъскани обувки. Той вдигна очи и огледа двамата униформени полицаи от Ке и третия, тревожно млад и добре изглеждащ мъж с тях, с шлифера и тежкия костюм от шевиот на цивилен агент. Униформените полицаи останаха с шапки на главите, но цивилният инспектор вече беше свалил бомбето си.
— Мога ли да ви помогна… — започна Флойд.
Цивилният полицай произнесе:
— Така се радвам, че ви намерихме навреме, мосю Флойд. Чух, че разговаряте по телефона. Дано не ви прекъсваме?
Четиринадесет
— Нямам представа защо сте тук — каза Флойд, — но там, откъдето идвам, имаме обичая да чукаме, преди да влезем някъде.
— Така и направихме — напомни му учтиво младият инспектор.
— Имам предвид, че трябваше да почукате и да почакате да ви поканят да влезете. Всъщност специално на вас дори бих ви препоръчал първо да се обаждате по телефона, за да си уговорите среща. Наричат го възпитание.
Инспекторът се усмихна.
— Така и направихме. За нещастие линията беше заета всеки път, когато опитвахме да се свържем. Разбира се, това ни убеди, че тук има някой. В противен случай щяхме да ви посетим чак в късния следобед.
— И целта на посещението ви е?
— Приемете извиненията ми — каза младият цивилен полицай. — Аз съм инспектор Белиар от Криминалния отряд. — Той спря пред бюрото на Флойд и вдигна порцелановия кон, който използваше за преспапие, затискащо куп от индигови копия, очакващи подписа му. — Хубава антика — каза Белиар. — От нея ще излезе чудесно оръдие на убийство. — Той подхвърли коня на един от придружителите си, който се засуети с фигурката и успя да я изпусне на пода, където тя се разби на десетина назъбени парчета.
Флойд с усилие на волята успя да въздържи раздразнението си — очевидно единственото, което се искаше от него в този момент, бе да изгуби контрол.
— Стори ми се, че го направихте нарочно — заяви той. — Разбира се, и двамата знаем, че беше злощастна случайност.
— Ще ви издам служебна бележка. Можете да поискате компенсация от Ке.
— А издавате ли служебни бележки за изгаряния от токов удар? Може да ми потрябва една.
— Какъв странен въпрос — произнесе Белиар, като се усмихна сухо. Той се премести до прозореца и вдигна щорите, за да погледне навън. Флойд видя, че за момент нито Белиар, нито хората му го наблюдаваха и използва тази секунда, за да напъха бележката на Кюстин обратно под телефонния апарат с надеждата, че никой от мъжете няма да забележи внезапното раздвижване и лекото издрънчаване на вилката.
— Предполагам, сте дошли да тормозите сътрудника ми?
Белиар се извърна от прозореца, като издуха прахта от пръстите си.
— Да тормозим сътрудника ви, мосю Флойд? Защо, за Бога, бихме искали да го правим?
— Защото винаги така правите.
Младият мъж почеса върха на носа си. Лицето му бе изключително изпито, почти неокосмено, подобно на един от онези манекени, които Флойд често виждаше на витрините на мъжките галантерийни магазини. Дори веждите му изглеждаха като изрисувани.
— Странно, че споменахте за сътрудника си — каза Белиар, — защото искахме да поговорим тъкмо с Кюстин.
— Чувал съм за вашите „разговори“ — отвърна Флойд. — Обикновено включват бързо препъване надолу по стълбите.
— Колко сте циничен — укори го добронамерено инспекторът. — Не ви отива, мосю Флойд.
— Напоследък ми е втора природа.
— Е, времената в Париж се промениха.
Флойд вдигна един молив и го завъртя между пръстите си: