Флойд затвори телефонния указател, като се постара действията му да изглеждат механични.
— И тя е?
— Ако вашият човек Кюстин е невинната страна в случая — ако просто се е оказал на грешното място в грешния момент, — защо тогава толкова е бързал да напусне местопрестъплението?
— Не зная — отговори Флойд. — Ще се наложи да го попитате сами. Не, всъщност зная: Кюстин не е глупак. Съвсем ясно си е давал сметка, че ще се опитате да му припишете всичко, заради доброто старо време.
— Тогава допускате, че е избягал от местопрестъплението?
— Не допускам нищо — отвърна Флойд.
— Кога видяхте Кюстин за последно?
— Днес сутринта. — Флойд забеляза, че един от полицаите си записва думите му в подвързан със спираловидна тел бележник, използвайки черна автоматична писалка. — Оставих го пред дома на Бланшар, имах други задължения за деня.
— „Други задължения“ — повтори Белиар с подигравателна нотка в гласа. — Звучи толкова професионално, като го представяте по този начин. А Кюстин какво трябваше да прави междувременно?
Флойд сви рамене: в този момент не виждаше смисъл да лъже.
— В случая Уайт имаше нещо, което ни тревожеше. Кюстин искаше да огледа по-добре радиоапарата в стаята й.
— И кога за последно го видяхте или се чухте с него?
— Опитах да се свържа с дома на Бланшар точно преди да се появите. Никой не вдигаше.
Белиар го погледна с развеселена светлинка в очите:
— Не отговорихте на въпроса ми.
Флойд още веднъж си напомни, че последното, което искаше, бе да си изпусне нервите пред хората от Ке, и отново си наложи спокоен и разумен тон като на човек, който няма какво да крие:
— Това беше последният ми контакт с Кюстин.
— Много добре — заяви Белиар. — А имаше ли някакъв знак, че Кюстин е идвал тук във ваше отсъствие? В края на краищата е ваш сътрудник, така че допускам, че е разполагал с ключове от кантората?
— Нищо не ме наведе на тази мисъл.
— Нищо не е било пипано или взимано, никакви съобщения?
— Нищо от този сорт — отговори Флойд възможно най-отегчено.
Белиар даде знак на униформения полицай да престане да си води бележки:
— Приключихме тук. — Той извади една визитна картичка от вътрешността на сакото си: — А сега е мой ред. Намерихме една от визитките ви в тялото на Бланшар, а друга се оказа в свидетеля, забелязал Кюстин да напуска местопрестъплението. За да запазим добрия тон, ви предлагам своята.
Флойд я взе.
— Някаква конкретна причина да ми потрябва?
— Кюстин може да се опита да се свърже с вас. Не е необичайно, особено когато някой се укрива от закона. Нищо чудно да му потрябват някои лични вещи или да се нуждае от пари. Възможно е да поиска да сподели своята страна от историята с приятел.
— Вие ще бъдете първият човек, на когото ще позвъня, ако Кюстин се свърже с мен.
— Гледайте да не забравите обещанието си. — Белиар посегна към шапката си, но спря: — Едва не забравих. Исках да ви помоля за една дребна услуга.
— Целият съм в слух.
— Трябва да се обадя по телефона ви. Един от екипите ни проучва местопрестъплението и искам да се свържа с тях, преди да предприема следващия си ход, в случай че са се натъкнали на нещо. В колата имам радиостанция, но пътят до долу е дълъг, а и няма да мога да избера директно апартамента на Бланшар.
— Заповядайте — кимна Флойд, усещайки как кръвта в жилите му изстива най-малко с десет градуса. — Надявам се това да бъде отчетено като съдействие на властите.
Белиар вдигна слушалката и започна да набира.
— Без съмнение. И не ми позволявайте да изляза оттук, без да съм разписал онази служебна бележка за счупения кон.
Ъгълчето на бележката от Кюстин, надничащо изпод апарата, ставаше все по-голямо в очите на Флойд. Приличаше му на развято бяло знаме. Ако откриеха тази бележка, помисли си той, с двама им беше свършено. Щяха да го отведат в Ке и да усложнят живота му дотам, че в крайна сметка да им даде достатъчно информация, за да намерят Кюстин. А ако умреше преди това, просто щяха да назначат достатъчно хора по задачата, за да я доведат до успех. Вече бяха надушили кръв: шанс да накажат Кюстин за начина, по който ги беше предал — ако не на практика, поне в мислите си, — преди да се пенсионира принудително. Бяха жадували отмъщението си дълго и нямаше никакъв шанс да проявят милост.