Белиар започна да говори. Френският му бе толкова бърз и съкратен, че Флойд почти не успяваше да го разбира — силно подправен с полицейски жаргон, едва ли не напълно нов език. Инспекторът се наведе през бюрото и започна да придърпва апарата към себе си — милиметър по милиметър, — като постепенно разкриваше все по-голяма част от бележката.
Всеки момент ще я види, помисли си Флойд и едва ли ще се поколебае да види какво пише в нея. При тези обстоятелства всеки би постъпил така.
Чу как някой се опитва да отвори външната врата, която беше заключена. Разнесе се глас, говорещ на груб провинциален френски. Белиар даде знак на един от полицаите да отвори, без да спира да издава заповеди в слушалката. Флойд едва успяваше да сглоби разговора от страна на инспектора: нещо, свързано с радиоапарат, намерен разбит на паважа до тялото на Бланшар. Изглежда този път не можеше да има съмнение за насилствената смърт на жертвата. Никой не се беше опитал да прикрива действията си.
Униформеният полицай отключи вратата и я открехна леко. Флойд, забеляза, че навън стои друг полицай, който вероятно дотогава бе чакал долу в колата. Сетне дръжката на вратата рязко бе изтръгната от ръката на полицая, подхваната от поредния яростен порив на вятъра, изпълнил апартамента. Изпопадалите по земята листове хартия още веднъж се вдигнаха и запремятаха във въздуха. Именно в тази неочаквана вихрушка Флойд забеляза как бележката на Кюстин изведнъж се изтръгна изпод телефона, прелетя през стаята и се изгуби през отворения прозорец като издухан молец.
Белиар приключи разговора си и върна телефона на бюрото на Флойд:
— Може би все пак не биваше да отварям прозореца — каза той, гледайки към хартията по килима. — Ще ви отнеме цял месец и няколко недели в повече, докато подредите всичко това.
— Няма проблеми — отговори Флойд, чудейки се колко ли очевидно е облекчението му. — Време беше да ги подредя.
Белиар извади от джоба си кочан със служебни бележки.
— Колко струваше конят?
— Не се тревожете — отвърна Флойд. — И бездруго се канех да го изхвърля.
След като заключи вратата зад хората от Ке, Флойд отиде до прозореца, все така отворен към следобедния град и отмести прашните щори. Проследи как черната полицейска кола долу запали тътнещия си двигател и полека се отдалечи. Внимателно огледа улица „Драгон“ нагоре и надолу, като мислено си отбелязваше марките на паркираните автомобили и по-специално на онези от тях, които не беше виждал дотогава или просто му се струваха не на място сред дупките и задръстените канали на западналия квартал. Три магазина по-нагоре по улицата имаше още един тъмен седан. От мястото си не успяваше да разпознае марката му, но доста наподобяваше на колата на Белиар — по всяка вероятност необозначен полицейски автомобил. Зад мазните проблясъци на предното стъкло се виждаше човек, който търпеливо седеше с ръце в скута.
Нямаше как да не им го признае. От убийството на Бланшар не бяха изминали повече от четири часа, но експедитивните момчета от Ке вече бяха назначили ударен екип от Криминалния отряд. Ясно беше, че не им се бе наложило да търсят прекалено надалеч за улики — не и след като Кюстин и Флойд толкова услужливо бяха раздали визитните си картички в околността на местопрестъплението, но все пак му бяха прикачили опашка — може би дори повече от една. Флойд много добре знаеше как работеха в Ке: ако смяташ, че те наблюдава един, е почти сигурно, че има още някой, може би дори трети човек, който следи всяка твоя стъпка.
Той остави щорите да се спуснат обратно на мястото си. Чувстваше се като изсмукан, сякаш някой му бе нанесъл съкрушителен удар право в стомаха. От момента, в който беше влязъл в кантората си, натоварен с покупки и далеч по-малко проблеми от настоящите, всичко се беше променило. Защо добрите новини никога не поставяха нещата в перспектива по същия начин като лошите? Защо винаги се налагаше да се справяш с още и още проблеми?
Седна обратно зад писалището и се опита да събере мислите си. Основните подробности по разследването си бяха същите, но вече ставаше дума за двойно убийство, а полицията, макар и със закъснение, бе решила да прояви интерес към него. Или — по-вероятно — се бяха уловили за буквата на закона само за да накажат Кюстин. По всичко изглеждаше, че все още не смятаха първото убийство за особено значимо.
Ала въпреки че писмото вече го нямаше, Кюстин бе успял да му даде важна следа. Въобще не ставаше дума за пишеща машина, а за сложно устройство за шифровани съобщения. Няколко неща изведнъж придобиваха далеч по-голяма значимост — и до едно подкрепяха теорията му за шпионаж.