— Две неща — деловито отсече Джак. — Първо, като лична услуга, да се свържете с доктор Рандолф Сандърс и да го помолите да слезе тук…
— Окей — кимна с известно притеснение Дъг, просто защото в служебната му характеристика не влизаше задължението да вика дипломираните патолози при себе си. Вдигна телефона и с цената на известни усилия успя да открие Сандърс. Предаде му молбата на Джак буквално, дума по дума, след това с облекчение затвори.
— Отлично! — похвали го Джак. — А сега бих искал да откриете едно тяло, след което да ми осигурите място, където да го огледам.
— Искате ли маса в залата за аутопсии?
— Не, не — размаха ръце Джак. — Нямам време да обличам стерилни костюми. Искам да хвърля едно око на тялото и евентуално да взема известно количество течности за изследване. За целта ми е достатъчно помещение с добро осветление, нищо повече…
Дъг Смитърс се изправи на крака.
— Входящият номер?
— Не го знам — направи гримаса Джак. — Но името е Кони Давидов. Доколкото знам, била е докарана тази сутрин…
— Това тяло не е тук — поклати глава Дъг.
— Шегувате се! — облещи се Джак.
— Не се шегувам — поклати глава санитаря. — Изнесоха го преди малко, има-няма половин час…
— По дяволите! — простена Джак и захвърли сакчето си върху бюрото. Лицето му се наля с кръв.
— Съжалявам — прошепна човекът и се сви, сякаш очакваше удар.
— Вие нямате вина — процеди Джак и нервно пропука с пръсти. — Случайно да знаете къде го откараха?
Дъг се наведе над входящо-изходящия дневник, който лежеше разтворен върху бюрото. Показалецът му се плъзна по листа.
— Погребална агенция „Стрикланд“ — обяви след минута той.
— Къде, по дяволите, се намира това?
— На авеню Кейтън, близо до гробището Грийнууд.
— Пресвети Боже, Исусе Христе! — изръмжа вбесеният патолог и направи опит да събере мислите си.
— Доктор Степълтън, предполагам — разнесе се язвителен глас зад гърба му. — Нямате ли чувството, че малко прекалявате?
Джак извърна глава към вратата. В рамката й стоеше доктор Рандолф Сандърс — мъж горе-долу на неговите години с посивяла, сресана на път коса. Затъмнените многодиоптрови очила му придаваха вид на книжен плъх. В йерархията на Съдебна медицина той стоеше много по-високо от Джак, просто защото трудовият му стаж наближаваше двадесет години.
— Реших, че няма да е зле да отскоча дотук и да ви помогна — язвително отвърна Джак.
— О, моля, моля, чувствайте се като у дома си! — театрално разпери ръце Сандърс.
— Защо, по дяволите, сте позволили да изнесат трупа на Давидов, след като ви предупредих, че идвам?
— Действително ми предадоха съобщение за вашата мистериозна визита, но никой не е споменавал, че трябва да задържим тялото — отвърна с равен глас доктор Сандърс.
— Би трябвало да не съм изненадан — съкрушено въздъхна Джак. — За връзката между двете неща все пак е необходим среден коефициент на интелигентност…
— Не съм длъжен да търпя хлапашките ви обиди! — отсече Сандърс, завъртя се на пети и тръгна да си върви. — Приятно пътуване обратно до Манхатън!
Джак изтича в коридора и подвикна след него:
— Почакайте, нека ви кажа нещо… Кони Давидов не е страдала нито от астма, нито от алергия. Била е една напълно здрава жена, която внезапно изпитва фатални затруднения с дишането, без да е получила инсулт или инфаркт. Ако и този случай не заслужава аутопсия, аз не знам защо изобщо си губим времето да режем разни мъртъвци!
Рандолф Сандърс спря пред асансьорите и бавно се обърна.
— Откъде знаете, че не е страдала от астма и алергии?
— От собствения й брат — отвърна Джак.
— В такъв случай чуйте какво ще ви кажа — изгледа го с презрение Сандърс. — Информацията за клиничното състояние на тази жена получих от най-опитния съдебен лекар в тази сграда. Вие можете да вярвате на когото желаете, но аз предпочитам да се доверявам на професионалистите.
Обърна се с лице към стената и натисна бутона за повикване. На лицето му се появи снизходителна усмивка.
Джак преглътна гнева си едва след като на няколко пъти си повтори, че няма никакъв смисъл да спори с тази циментова глава. А и си даваше сметка, че един скандал с дежурния патолог едва ли ще улесни прегледа на Кони Давидов, който искаше да направи. Поклати глава и тръгна обратно към канцеларията. Влезе да си прибере сакчето под любопитния поглед на Дъг.
Все още кипящ от гняв, Джак напусна Бруклинския клон на Съдебна медицина и се насочи към колата на Уорън. Двамата младежи се бяха облегнали на калника и с любопитство наблюдаваха как се приближава. Без да каже нито дума, той отвори вратата и се тръшна на задната седалка.