— Казвам се Гордън Стрикланд — представи се с приглушен глас той. — Съобщиха ми, че става въпрос за спешен случай. С какво мога да ви помогна?
— Аз съм доктор Джак Степълтън — представи се с максимално авторитетен глас Джак, извади значката си и я тикна под носа на Стрикланд. — Личен представител на директора на Градската служба по Съдебна медицина в Манхатън доктор Харолд Бингъм…
Стрикланд неволно се дръпна назад, за да може да вижда лицето му зад картата.
— Това име ми е познато — кимна той. — Но какво общо има доктор Бингъм с патологията в Бруклин?
— Имам задачата да прегледам тялото на Кони Давидов — все така авторитетно продължи Джак. — А също така и да взема проби от някои телесни течности, които ще ни бъдат необходими. Предполагам, че вече са ви съобщили за визитата ми по телефона…
— Никой не се е обаждал — отвърна Стрикланд и горната му устна нервно потрепна.
— В такъв случай се извинявам за неочакваната визита — любезно се усмихна Джак. — Което, естествено, не отменя необходимостта от кратък преглед на тялото…
След тези думи направи две крачки към летящата врата в дъното на входния вестибюл, която забеляза още на влизане.
— Момент! — вдигна ръка Стрикланд. — А тези господа?
— Уорън Уилсън е мой асистент — рече Джак и кимна по посока на Уорън. — Другият господин е Франк Томас, брат на покойната… — Изобщо не беше сигурен докога може да продължава този малък цирк, тъй като и двамата чернокожи младежи бяха облечени като рапъри. А Уорън не приличаше на асистент-патолог дори за човек с максимално развинтено въображение.
— Нещо не ми е ясно — промърмори Стрикланд. — Тялото е било предадено на господин Давидов, който също не ни е уведомил за вашето посещение…
— Правим разследване по подозрение за убийство — поверително се приведе над ухото му Джак. — В последния момент получихме нова и доста интересна информация…
— Убийство ли? — нервно попита Стрикланд и устната му затрепери още по-силно.
— Точно така — кимна Джак и решително се насочи към вратата, принуждавайки собственика да се отдръпне. — Бъдете така добър да ни посочите къде ви е охладителят или мястото, на което съхранявате новопристигналите трупове. Ще свършим работа за броени минути и веднага си тръгваме…
— Тялото е в залата за балсамиране — каза Стрикланд. — Все още не сме получили инструкциите на господин Давидов, но той трябва да се обади всеки момент.
— Значи ще извършим прегледа в залата за балсамиране — кимна Джак. — На практика ни е все едно…
Гордън Стрикланд се намръщи, но все пак се обърна и бутна летящата врата към вътрешността на сградата. Джак, Уорън и Флаш забързаха след него, а процесията завършваха двамата безмълвни сътрудници на Стрикланд.
— Това е доста необичайна практика — рече собственикът докато групата напредваше по дългия коридор. — На всичкото отгоре не се е обадил никой от Съдебна медицина в Бруклин. Може би аз трябва да ги потърся…
— Ще си спестите време, ако позвъните директно на доктор Харолд Бингъм — посъветва го Джак. — Предполагам знаете, че Бруклинският клон е на пряко подчинение на Градската патология в Манхатън…
— Не знам такова нещо — нацупено рече Стрикланд. Джак измъкна клетъчния си телефон, натисна бутона за бързо избиране и го подаде на погребалния агент. Стрикланд го пое в момента, в който Шерил пропя обичайното си „Кабинетът на главния патолог Харолд Бингъм. С какво мога да ви помогна?“
Групата спря пред още една летяща врата, а Гордън се представи на Шерил. Джак можеше само да гадае какво говори секретарката на шефа, но от кратките кимания и дакания на Стрикланд му стана ясно, че всичко ще бъде наред.
— Благодаря, госпожо Санфорд — приключи най-сетне Стрикланд. — Разбирам ви много добре, не е нужно да се извинявате. Ще направя всичко по силите си да помогна на доктор Степълтън…
Джак посегна да си прибере телефона. Направи му впечатление, че горната устна на Стрикланд трепереше почти непрекъснато. Човекът явно не се чувстваше удобно.
— Тук вътре — промърмори той и посочи двойната врата срещу себе си.
Цялата група се натика в залата за балсамиране, в която миришеше на сладникав дезодорант. Беше по-голяма от очакванията на Джак — горе-долу колкото залата за аутопсии, в която сам той се трудеше всеки ден. Но за разлика от осемте маси там, тук имаше само четири, две от които заети. Върху по-далечната лежеше мъж, чието балсамиране беше започнало, а на по-близката — жена с наднормено тегло.
— Това е госпожа Давидов — рече Стрикланд и посочи с пръст трупа.
— Ясно — кимна Джак, положи сакчето си на близката масичка с колелца и я придърпа към себе си. Щракна ключалките на чантата и едва тогава погледна двамата си приятели, замръзнали на крачка от входа. И двамата бяха пребледнели, а Флаш не отделяше очи от сестра си. Какво ли изпитват в момента, съчувствено си рече Джак.